fallback

Икономика на културата – близо 1,6 млн. лв. са ползите от фестивала A to Jazz

Има нарастване към интереса на фестивала, като 6% от посетителите са пристигнали от други населени места специално за събитието

13:43 | 23.11.23 г.

Близо 1,6 млн. лв. са икономическите ползи от фестивала A to Jazz през 2023 г. Това сочат данни от проучване за икономическите ефекти от провеждането на културното събитие, проведено от „Алфа Рисърч“.

Резултатите бяха представени от социолога Боряна Димитрова и директора на фестивала Петър Димитров в Топлоцентралата в София. В дискусията се включиха и експертите Петър Ганев от Института за пазарна икономика, Диана Андреева от Обсерваторията по икономика на културата и зам.-кметът по култура на София Яна Генова. 

Петър Димитров посочи, че целият културен сектор среща неразбиране в лицето на финансиращата страна и отбеляза значението на това културата да бъде припозната като икономически отрасъл в страната. 

За целите на изследването е направен анализ с качествени и количествени елементи, който да отчете както субективната реакция на преживяването, така и икономическите измерители. Проведени са 2003 анкети с посетители и полуструктурирани интервюта с търговци. Това е второ подобно изследване, а първото е проведено през 2019 г.

Данните на „Алфа Рисърч“ показват, че тази година фестивалът е бил посетен от 60 хил. души, като 54% от посетителите са били на възраст под 35 години, а сред тях преобладават хора с висше образование – 71%. Въпреки че голяма част от гостите на фестивала са от София (94%), 6% от посетителите са пристигнали от други населени места, включително от 9 държави в Европа, като за основна причина за престоя си в града те са посочили фестивала. 

Близо 30% от анкетираните са посетили фестивала за първи път, като сред тях преобладават хората от възрастова група 18-24 г. 39% от посетителите, определени като лоялна публика, са посетили повече от 4 издания на фестивала, а профилът им включва предимно хора на възраст над 35 години, с високи доходи, висше образование, представители на свободни професии. 

Данните показват нарастване спрямо 2019 г., когато 16% от анкетираните са посетили повече издания на A to Jazz. През 2023 г. расте броят и на посетителите, избрали да присъстват на повече от една от фестивалните вечери.

Боряна Димитрова отбеляза, че икономическите ползи са изчислени на база съпоставянето между разходите, направени от посетителите за нощувки, транспорт и средни индивидуално похарчени суми с бюджета на фестивала. 

Пътуването е струвало на гостите на фестивала над 253 хил. лв., като над 40% от тях са ползвали градски транспорт. Разходите, направени за нощувки, възлизат на близо 57 хил. лв., като само една трета от посетителите са плащали за нощувка. Отчетени са и средствата, харчени от посетителите на ден за консумация и пазаруване в зоните на фестивала и извън него.

Данните сочат, че посетителите на фестивала са похарчили общо 2 272 949 лв., а бюджетът на събитието е бил в размер на близо 719 423 лв., което прави икономическата полза от провеждането на A to Jazz 1 553 526 лв.

„Добре би било не само от страна на тази организация, но и на културните институции, и на общината, и на министерствата, да направят един модел, който във времето да се развива и да отчита какъв е ефектът от културните събития в София“, каза Боряна Димитрова. Тя подчерта, че те имат значение и за другите сектори на икономиката и затова обратната връзка за ефектите им е много важна.

Организаторът на A to Jazz обърна внимание на това, че фестивалите могат да се окажат много важни за икономическото развитие на други региони в страната и да повлияят позитивно върху качеството на живот.

„Много е важно да обърнем внимание на цяла България, на всички региони, които имат огромна перспектива за развитие“, каза още той.

Икономистът от Института за пазарна политика Петър Ганев посочи, че резултатите от изследването могат да се надградят, ако и самите разходи по фестивала се вземат предвид като икономически ползи заради заплащането на хонорари на участниците, авторските права, внасянето на данъци и осигуровки.  Той обърна внимание на значението на културните предприемачи, за да има такива събития. 

Диана Андреева подчерта големия икономически принос на културните и творчески индустрии в България, която заедно с Румъния, са на средните нива за Европа. Имаме основание да говорим за един сектор, който при още по-голяма степен на разработени политики и извеждане на приоритети, би имал още по-съществен принос, каза тя.

През 2021 г. добавената стойност на творческата икономика в рамките на Столична община е над 11,6%, като има много висок ръст спрямо предходната година, когато заради Covid-19 голяма част от събитията не са се случили или са мигрирали в онлайн среда, каза още Андреева. Малко над 4,8 млрд. лв. е добавената стойност на нефинансовите предприятия на територията на страната, като в основата на тази група са творческите и културни индустрии, а 3,8 млрд. лв. е добавената стойност в рамките на Столична община. 

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 13:52 | 23.11.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още