Достатъчен ли е делът от БВП, който се заделя за култура

Промяна в отделения процент от брутния вътрешен продукт за култура няма, а той представлява политическата оценка за ролята на културата и културния сектор. За първи път бюджетът за група култура у нас минава психологическата граница от 1 млрд. лева, но това увеличение отива основно за повишение на минималните работни заплати на заетите, а много малка част отива за дейност. Този коментар в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria направи д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата и преподавател в УНСС.

Тя напомни, че у нас бюджетът за култура е 0,5% от БВП, а в Централна Източна Европа между 0,8% и 1,3% и е трудно налагането на пазарни принципи в сектора.

Д-р Андреева-Попйорданова съобщи, че е организирана кръгла маса „Устойчиво финансиране на българската култура“ от Обсерваторията по икономика на културата, Комисията по култура и медии в Народното събрание, Министерството на културата, Националното сдружение на общините в България, която си поставя задача да събере всички участници, институции и граждански и творчески организации в група култура, за да обсъдят параметрите на Бюджет 2024 за сектора, свързан с финансирането на културата.

Тя поясни, че задачата, която те поставят пред българската култура е достигането на 1% от БВП в рамките на една година, т.е. двойно по-голям от в момента. „Друга задача на кръглата маса е да изслуша различните частни и държавни участници и институции- и да установи липсите във финансирането им“, уточни д-р Андреева-Попйорданова каква е била целта на обсъждането преди приемането на държавния бюджет.

По думите ѝ това са институциите, които осигуряват относително равен достъп до културни дейности, както е вписано в българската Конституция, и „затова е важно да имат достатъчно финансиране за изпълнение на тази роля“.

Д-р Диана Андреева-Попйорданова потвърди, че анализът на Министерството на финансите за моментното състояние на читалищна мрежа, музеи, галерии прави несъпоставими сравнения за отделните населени места, които са с различен демографски разрез. Според нея министерството е излязло извън обхвата на дейността си и е направило само “счетоводна снимка“. Тя е категорична, че „това е работа на Министерството на културата и съсловните организации“, които да преценяват как да се финансират културните дейности.

Как трябва да се финансират общините, за да има пари за читалищата, които са културни центрове и понякога са единствени в по-малките населени места? Ще има ли културни паспорти и как финансирането за тях трябва да се насочи в правилната посока? Какво трябва да финансирането на образованието и културата?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.