С книга в ръка никога не сте сами

„Подобно на наркомана, който не може да мръдне без да вземе със себе си обилно количество от своята дрога, аз никога не се отдалечавам без достатъчно четива“, споделя Съмърсет Моъм в разказа си от 1932 г. „Чанта за книги“ . Напълно съм съгласна: ако искате да се чувствате като у дома си в нов град, просто вземете книга, докато се разхождате по улиците, пише колумниста на Financial Times Ниланджана Рой.

"Главният герой на Моъм мъкне голяма чанта за пране, пълна догоре с книги; аз пъхам тънки томчета с поезия или есета в раницата си", казва тя и допълва, че с книга в ръка, дори да сте сами, имате добра компания. Тя ви позволява да бездействате, да избягате от безмилостния натиск на бързането от една атракция към друга.

Самият акт да си читател сред тълпа от пътуващи в градския транспорт дава усещането, че човек разполага с времето си, пише още авторът и припомня цитат от есе на редактора и писател Аника Бърджес за The New York Times:„Дори и на най-оживените места, ако имате добра книга, можете да се уедините“.

Ниланджана Рой споделя още, че преди е предпочитала да чете само в библиотеки или у дома си, "в идеалния случай с котка, разпростряна върху краката ми (и, в по-малко идеалния, над страниците на книгата, която се опитвах да чета)". Но с течение на времето започва да намира за това тихо място насред суматохата на града  - на Франкфуртския панаир на книгата, в Сентръл парк в Ню Йорк или на Марин Драйв в Мумбай.

Понякога чете и книги на местата, на които се развива действието. Американската есеистка Ан Фадиман нарича това четене „пренасяне“ - наслада да четеш книга в нейната естествена среда. "Спомням си тръпката от четенето на „Пармският манастир“ на Стендал край езерото Комо, докато у дома в Делхи четенето на Анита Десаи и Кришна Собти ми даде по-дълбоко усещане за място и изплъзнало се време", допълва още Рой.

Тя разказва и за „Мълчаливия клуб на книгата“, в който читателите се събират в предварително уговорено време и място, за да четат заедно, но не обелват и дума. Те могат да се уговорят да четат една и съща книга, или пък напълно различни. След това те могат да започнат разговор, но могат и просто да си тръгнат. Това е отговорът на интроверта на традиционния бъбрив книжен клуб, в който се водят бележки.

Мълчаливият клуб е основан през 2012 г. от Гуинъвиър де ла Маре и Лаура Глуханич, които започват да четат заедно „в приятелска тишина“ в техния квартален бар в Сан Франсиско. „Обичахме книгите и четенето с приятели, но повечето от предишните ни опити в книжни клубове бяха неуспешни“, пишат те на уебсайта си. Моделът изглежда е ударил в целта - клубът вече има около 300 "офиса" по целия свят. Повечето са съсредоточени в Северна Америка, но има няколко в Европа и Азия, от Гърнзи и Мюнхен до Сингапур и Ивакуни в Япония.

Точно преди да напусна Делхи в посока САЩ, посетих местния клон на клуба, споделя Рой. Той е основан през 2019 г. от Рачна Калра, ветеран публицист на книги в Делхи. В град на зяпачи и шумни говорящи беше чудесно да видиш читатели да заемат местата си сред йога ентусиасти, аматьорски певци в стил Боливуд и буйни каратистчета в градината Лоди, сред извисяващите се гробници от 15-ти век, разказва още тя. За нея четенето заедно на обществени места, може би контраинтуитивно, кара хората да оставят телефоните си и да бъдат „социални в истинския смисъл на думата - да дишат един и същ въздух, а не само виртуално“, както се изразяват Де ла Маре и Глуханич.

Има само едно твърдо правило: не прекъсвайте читател само защото е на обществено място. Може скришом да зърнете заглавието на обещаваща книга, но да попитате „Е, за какво се разказва?“ е малко грубо. Не го безпокойте!