Проучване на FT: Икономиката на еврозоната ще запише слаб растеж през 2024 г.

Икономиката на еврозоната се очаква да запише само скромен растеж през следващата година, въпреки че за първи път от три години заплатите растат по-бързо от инфлацията, показва проучване на Financial Times сред икономисти.

Близо две трети от 48-те икономисти, към които се е обърнало изданието, вярват, че блокът вече е в рецесия – обикновено дефинирана като две последователни тримесечия, в които брутният вътрешен продукт се свива спрямо предходното тримесечие.

„Не бихме описали това като пълна рецесия. Вместо това бихме я характеризирали като стагнация“, коментира Пол Холингсуърт, главен икономист за Европа в BNP Paribas. „Нещо повече, продължаваме да виждаме постепенно възстановяване през 2024 г., вместо по-нататъшно влошаване“.

Повечето респонденти прогнозират, че сегашното свиване ще бъде по-малко и краткотрайно, а умереният растеж ще се завърне през първото тримесечие на 2024 г. Въпреки това очакват следващата година да донесе само слаб растеж и прогнозират, че високите лихвени проценти, потенциалните сътресения на енергийния пазар и геополитическата нестабилност все пак могат да предизвикат по-дълбок спад.

Анкетираните от FT икономисти прогнозират, че икономиката на еврозоната ще нарасне с малко над 0,6% през следващата година. Повечето са по-песимистични от Европейската централна банка и Международния валутен фонд, които прогнозираха, че икономиката на блока ще запише съответно 0,8% и 1,2% ръст през следващата година.

Няколко икономисти твърдят, че потенциалното избиране на Доналд Тръмп за президент на САЩ за втори път и възможността Украйна да загуби войната срещу Русия са сред рисковете, които биха могли да въвлекат еврозоната в период на още по-слаб растеж. Витор Констансио, бивш вицепрезидент на ЕЦБ, коментира, че големите рискове за Европа са „рецесия в Германия или Италия и победа на Тръмп“.

Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg, твърди, че евентуална победа на Тръмп е основната заплаха пред икономическите перспективи на Европа. „Ако САЩ изоставят Украйна и заплашат ЕС с търговска война, Европа и светът ще пострадат повече от САЩ“, допълва той.

Махмуд Прадхан, ръководител на глобалния макроикономически отдел в Amundi Asset Management, коментира, че най-големият риск за еврозоната е „продължителната рестриктивна позиция в паричната политика“, включително по-малко благоприятната фискална политика, особено в Германия.

Две трети от анкетираните смятат, че икономиката на Германия ще се върне към растеж през следващата година, след като през по-голямата част от 2023 г. се свиваше. Марк Уол, главен икономист за Европа в Deutsche Bank, обаче коментира, че „значително по-строга фискална политика в Германия“, след като Върховният съд остави правителството с дупка от 60 млрд. евро в бюджета, означава, че икономиката ще се свие с 0,2%.

Повече от половината от икономистите смятат, че все пак може да има друг шок в енергийните доставки през следващата година, макар че Европа започна зимата с почти пълни резервоари за съхранение на природен газ, а цените на петрола спаднаха от началото на войната на Израел срещу „Хамас“ в Газа.

„Европа остава ограничена в доставките, когато става дума за енергия, така че всякакви опасения относно енергийните доставки могат да доведат до рязко покачване на цените“, коментира Катрин Нейс, главен икономист за Европа в PGIM Fixed Income.

Инфлацията в еврозоната се очаква да се забави близо до целта на ЕЦБ за 2% за по-малко от две години, посочват икономистите. Те прогнозират, че потребителските цени ще се повишат средно с малко над 2,5% през следващата година и с малко под 2,1% през 2025 г.

Прогнозите са малко под тези на ЕЦБ, която по-рано този месец каза, че очаква ръстът да цените в еврозоната да бъде средно 2,7% през следващата година и 2,1% през 2025 г.

Ръстът да заплатите в еврозоната се очаква да бъде малко под 4% през следващата година, показва средната прогноза от проучването на FT. Това се оказа под прогнозата на ЕЦБ за 4,6%, но все пак би означавало, че реалният доход на домакинствата нараства за първи път от три години.

Повечето икономисти са по-песимистични по отношение на прогнозата за пазара на труда през следващата година, отколкото ЕЦБ. Средно те очакват, че безработицата ще се повиши от рекордно ниското ниво от 6,5% през октомври до 6,9% в края на следващата година.

„Освен политическите и геополитическите рискове, най-голямата вътрешна заплаха за икономиката на еврозоната би бил сривът на пазара на труда“, посочва Силвен Бройер, главен икономист за Европа, Близкия изток и Африка в S&P Global Ratings. „В такъв случай нарастването на реалните доходи, от което зависи сценарият за меко кацане, може да се изпари“.

Цените на жилищните имоти ще спаднат с още 1,6% през следващата година, сочи средната прогноза на анализаторите, отразявайки бавния растеж и значително по-високите лихви по ипотечните кредити в цяла Европа. Близо половината от респондентите посочват още, че са загрижени за потенциално назряващата криза в сектора с търговски имоти, докато една четвърт твърдят, че това не е повод за безпокойство.