IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Наказанието на Китай за лоши длъжници: Без бързи влакове и хубави хотели

Ограничителните мерки на Пекин срещу длъжници с просрочия затрудняват изплащането на неплатените сметки

14:09 | 27.04.24 г. 2
Снимка: Qilai Shen/Bloomberg
Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Цин Хуаншун си представяла преди време по-добър живот в града, когато напуснала родното си село, за да работи в завод на 16-годишна възраст, пише Wall Street Journal.

Сега, в началото на 40-те си години, тя има личен дълг за 40 хил. долара и основна заплата от 400 долара на месец. Колекторски фирми са по петите ѝ. Тя няма право да купува билети за високоскоростни влакове в Китай, само едно от наказанията, които правителството все повече налага на хора, които не плащат сметките си.

В остаряващите бавни влакове, с които пътува, Цин понякога поглежда останалите пътници и си мисли: „Чудя си дали всички са лоши длъжници като мен“.

Хора в Китай са обременени от дълговете си и система, която ги наказва за невърнати пари. Пекин ограничава некоректни длъжници, като изземва заплатите им или им забранява да работят на държавна служба и също така ограничава достъпа им до високоскоростни влакове и въздушен транспорт. Мнозина нямат право да купуват скъпи застрахователни полици и са уведомявани, че не им е позволено да ходят на ваканция или да отсядат в хубави хотели. Властите могат да ги арестуват, ако не се съобразяват със забраните.

Броят на хората в налични публично черни списъци на правителството с просрочия по заеми е нараснал с близо 50% от края на 2019 г. до 8,3 млн. души днес. Съдилища могат да поставят хората в черния списък, когато те не изпълняват издадени срещу тях присъди да върнат парите или бъде счетено, че не сътрудничат в съдебните процедури.

За разлика от САЩ Китай не позволява на повечето хора, включително такива, които са преследвани от лош късмет, да обявят фалит, за да отпишат лоши дългове и да продължат живота си. Някои китайски изследователи критикуват тази политика като несправедлива.

Дългът на домакинствата е нараснал с 50% през последните пет години до около 11 трлн. долара днес. Макар че той е под общия дълг на американците за 17,5 трлн. долара, сумата е огромна в страна, в която хората печелят далеч по-малко.

В момент, когато цените на жилищата намаляват, рисковете от дефлация нарастват, а безработицата е постоянно предизвикателство, китайските ръководители искат да подтикнат хората да харчат повече. Но всеки допълнителен долар, който отива за изплащане на дълг, отмъква един, който може да бъде използван за нови дрехи или заплащане на ваканция. Заплахата от наказание за забавено връщане на дълга кара много семейства да бъдат по-консервативни с парите си.

Продажбите на дребно в Китай са нараснали с 4,7% на годишна база през първото тримесечие, съобщи правителството във вторник. Те изостават от общия икономически растеж от 5,3%. Докато много хора в Китай намаляват разходите, правителството отдава приоритет на стимулирането на промишленото производство и износа, стратегия, която задълбочава напрежението в търговията със Запада.

С толкова много китайски потребители под финансов натиск западни компании, включително Apple, Estée Lauder и General Motors, обявяват по-слаби продажби в Китай.

Китайски официални представители не са отговорили на въпроси за системата на включване в черни списъци. Правителството е заявявало преди, че мерките са насочени само срещу хора, които могат да изплащат дълговете си, но отказват да го направят.

Дългият жилищен бум в Китай беше значителна причина за ръста на личните дългове, тъй като много хора заемат повече, за да си позволят жилища. Някои купувачи поемаха допълнителен дълг, за да придобият повече имоти с инвестиционна цел, като понякога ги оставяха да стоят празни. Сега, когато бумът приключи, а цените намаляват, мнозина са обременени с дълг, който не могат да изплатят.

Броят на жилищата с наложена възбрана, които са обявени за продажба, е нараснал с 43% през 2023 г. до близо 400 хил. имота, сочат данни на компанията за имотни анализи China Index Academy.

Нарастването на личните дългове се дължи отчасти и на това, че повече хора използват кредитни карти или теглят кредити, за да се справят с разходите в момент, когато икономиката е в застой.

Много икономисти казват, че финансова криза в американски стил е малко вероятна скоро в Китай. Държавният контрол върху банковата система означава, че правителството може да поеме загуби и да инжектира капитал при извънредна ситуация.

Но наличието на големи лични дългове е проблем за ръководителите на Китай.

„Нарастването на дълга на домакинствата обикновено води до лоши макроикономически резултати дори в отсъствието на финансова криза“, коментира Амир Суфи, икономист от университета в Чикаго. Китай няма просто решение. „Веднъж започнал, цикълът обикновено е такъв, че е болезнено, дълго и трудно да се прогнозира кога ще приключи“, коментира Суфи.

Тежка система за кредитополучателите

Китай се опитва от години да повиши личните разходи, за да смекчи традиционната зависимост на икономиката от растежа на инфраструктурното строителство и недвижимите имоти. Банките в страната издават десетки милиони нови кредитни карти всяка година, а неизплатените баланси по тях са нараснали с 50% между 2018 и 2023 г. до много над 1 трлн. долара. Частни технологични приложения като Alipay и WeChat също започнаха да помагат на потребителите да си осигуряват заеми, след като популярността на системите им за цифрови разплащания нарасна.

Но когато дълговете не се изплащат, доходите на човека може да бъдат иззети от държавата, за да покрият задълженията им, оставяйки длъжниците с малка сума, с която да преживяват.

38-годишен мъж е отправил искане към съдилища в южния град Гуанджоу да повишат месечната му издръжка на 12 хил. юана, равняващи се на около 1600 долара спрямо 9500 юана в момента, за да посреща разходите за новороденото си бебе. Съдиите отхвърлили иска му в края на миналата година и вместо това постановили, че издръжката му трябва да бъде намалена с близо 40%, тъй като вече получавал твърде много, сочат съдебни документи.

Създава се черен пазар за обслужване на хора в черния списък. В един случай властите в Шанхай разбили схема, при която се резервирали билети за високоскоростни влакове от името на длъжници, които нямали право сами да го направят. В началото на 2021 г. властите заловиха длъжник, който използвал услугата, и го арестували, съобщи местен съд.

Сегашната система дава приоритет на защитата на кредиторите, често влиятелни държавни институции, за сметка на помощта за изпитващи затруднения хора. Изследователи, които анализират проблема, казват, че Китай се нуждае спешно от национална система за личен фалит, за да постигне целта на президента Си Дзинпин страната да стане по-справедлива и да принуди кредитори и длъжници да споделят разходите за лошите заеми.

„Системата на личния фалит е механизъм за преразпределяне на богатство“, коментира Ли Шугуан, изследовател, който консултирал правителството по политиката за фалита, в статия за китайско списание миналото лято.

Действията по въпроса са блокирани отчасти от опоненти, които смятат, че подобна система само ще насърчи повече хора да свият дълговете си.

Сагата на една жена

За бившата работничка в завод Цин лесният достъп до кредит ѝ изиграл лоша шега.

На 16-годишна възраст през 1999 г. тя се качила на нощен автобус от родното си село в Южен Китай за мрачния промишлен център Дунгуан, северно от Хонконг.

Родителите ѝ, които са фермери, не можели да си позволят да платят под 15 долара, за да може дъщеря им да се яви на приемен изпит за гимназията. Тя си обещала да го направи сама и намерила работа в заводи за производство на пантофи и златни бижута.

Няколко години по-късно Цин се сдобила с първата си кредитна карта. С нея тя купила компютър, за да се научи да пише на клавиатура и да си намери по-добра работа.

След като изплатила дълга си, Цин се опитала да анулира картата. „Задръж я за извънредни обстоятелства“, посъветвал я банковият чиновник.

Кариерата на Цин процъфтяла и тя в крайна сметка се установила в Гуанджоу. До 2010 г. управлявала офертите на компания за доставка на пожаробезопасно оборудване за имотни проекти. Цин се замогнала от доходоносните комисиони, които получавала по време на имотния бум.

Когато имотният сектор се забавил, тя сменила индустрията. Неин познат работел в стартъп за разработка на софтуер, който помагал на собственици на малък бизнес да събират данни в WeChat, за да генерират по-голям трафик и да подкрепят маркетинговите си усилия.

Цин инвестирала около 150 хил. долара от спестяванията си в начинанието.

Стартъпът изгорил първоначалната ѝ инвестиция в усилията си да пусне софтуера в действие. След това Цин се съгласила да слага някои от разходите на компанията, включително за офис консумативи, наем и заплати на служителите, в своите кредитни карти и да тегли лични кредитни линии, които получила чрез WeChat и Alipay.

Представяне на компанията било прието добре, но перспективите пред нея се влошили след началото на пандемията от Covid-19. Проблемите на компанията оставили Цин с дълг за десетки хиляди долари. Телефонните обаждания от колектори станали ежедневие.

Без вариант да обяви фалит, Цин стигнала до извода, че нова работа е единственият начин да излезе от затрудненията. „Докато все още съм жива, мога да работя усилено, за да си върна парите“, казва тя.

Но срещнала неочаквани затруднения по пътя. През 2021 г., докато се готвела за пътуване по работа до Шанхай, на над 1100 км от Гуанджоу, Цин разбрала, че е изгубила достъпа си до високоскоростните влакове, където за закупуването на билет се изисква представянето на лична карта. Тя взела бавния влак и по-късно напуснала работата си, отчасти защото ограниченията за пътуване не ѝ позволявали да я върши.

Днес Цин работи в магазин във Фошан, южно от Гуанджоу, като продава традиционни китайски медикаменти. С основна заплата от около 400 долара на месец тя трудно изплаща дълговете си, но казва, че до момента е успяла да върне парите по две от кредитните си карти. Остават ѝ още около 40 хил. долара.

Цин се опитва да остане оптимистка и се надява, че лекарствата ще са много търсени заради застаряващото население на Китай, откривайки пътя за бонуси и към възможност дори да управлява собствен магазин. Въпреки това тя трябвало да бъде изобретателна, за да печели достатъчно пари за изплащане на дълговете си.

Сегашната ѝ работа изисква да събира плащания от клиенти, използвайки цифров портфейл в WeChat. Но казва, че функцията на акаунта ѝ била замразена няколко пъти от 2022 г. насам, което наложило да иска помощ от семейството си.

Цин решила да не разкрива в пълна степен затрудненията си пред родителите си. Ако знаеха истината, „нямаше да могат да спят“, казва тя.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:09 | 27.04.24 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

2
rate up comment 6 rate down comment 1
doba
преди 1 седмица
Тия от WSJ да дойдат в БГ да правят репортажи :) Шапката ще им падне...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 12 rate down comment 4
cyclop
преди 1 седмица
Интересно "непознаване" на темата - изброените репресии не са единствено и конкретно за НЕПЛАЩАНЕ НА ДЪЛГОВЕ. Може би е редно да се прочете поне мъничко по тема, преди да се пуска "статия" за нея, или поне да не се копи-пейства директно от официалните източници за пропагандичка на китайското правителство.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още