Бургас е лидер по въведени в експлоатация жилища у нас, но при непълни данни за София

Бургаска област е лидер през първото тримесечие по брой нововъведени в експлоатация жилища у нас след спад в областите Пловдив и Варна и при непълни данни за София поради смяна на източника на информация за столицата и отказ на много от районните администрации да предоставят информация, съобщава Националният статистически институт (НСИ). 

Забавянето в част от най-големи области у нас  и непълните данни за София тласкат надолу броя на въведените в експлоатация жилищни сгради и броя на жилищата в тях в цялата страна съответно с 20% и 21,5% спрямо същия период на миналата година. Общата им площ също спада с 41,6%, сочат изчисления на Investor.bg на база предварителните данни на НСИ.

1026 жилищни сгради с 3475 жилища в тях и обща площ от близо 275 хил. кв. м са били въведени в експлоатация в началото на годината, показват данните на националната статистика.

Забавянето през първото тримесечие е в разрез с тенденциите през 2023 г., когато въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради и жилищата в тях нараснаха спрямо предходната година.

Средната площ на нововъведените в експлоатация жилища в страната през първото тримесечие е 102 кв. м в сграда със средно четири жилища.

В София между януари и март във включените в статистиката райони Витоша, Възраждане, Красна поляна, Кремиковци, Надежда, Слатина и Студентски са въведени в експлоатация 96 жилищни сгради, жилищата в тях са 548, а общата им площ достига почти 53 хил. кв. м. Източник: НСИ

Значителен спад на въведените в експлоатация жилищни сгради и на жилищата в тях има в област Варна. През първото тримесечие там акт 16 са получили 394 жилища в 108 сгради, което е спад съответно с 41,4% и с 20%. Общата им площ е почти 34 хил. кв. м и намалява с 38,4%. Средната площ на жилищата, получили разрешение за ползване в морската столица, е 86 кв. м и те се намират в сгради със средно четири жилища.

На обратния полюс е Бургаска област, там между януари и март са въведени по-малко, но по-големи жилищни сгради, сочат данните на НСИ. 89 жилищни сгради са получили разрешение за ползване през периода, или с 52 по-малко спрямо първото тримесечие на 2023 г., но жилищата в тях са 597, или със 72 повече спрямо година по-рано. Разгънатата им застроена площ от малко над 56 хил. кв. м е с 28,2% над нивото през първото тримесечие на миналата година.

Средната площ на въведените в експлоатация жилища в Бургаска област е 94 кв. м и те се намират в сгради със средно седем жилища в тях.

В Пловдивска област е отчетен спад на въведените в експлоатация жилищни сгради и на жилищата в тях, но той е по-ограничен в сравнение със София и Варна. 147 жилищни сгради са получили акт 16 в областта с 357 жилища в тях и общо РЗП от 46,4 хил. кв. м. Сградите са с 28 по-малко спрямо година по-рано, а жилищата в тях намаляват с 39, или 10%. Общата им площ отбелязва спад от 7,4% на годишна база. Тук средната площ на жилищата, получили акт 16, е 130 кв. м и те се намират в сгради със средно три жилища в тях.

От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради у нас през първото тримесечие със стоманобетонна конструкция са 78,5%, с тухлена - 16%, с друга – 4,3%, и с панелна – 1,2%. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (79,1%), следвани от жилищните кооперации (12,9%).

Най-висок е делът на новопостроените жилища с две стаи (33,6%), следват тези с три стаи (32,8%), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи – 4,5%.

Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Монтана – 230,5 кв. м, и Силистра – 182,5 кв. м, а най-малка - в областите Велико Търново - 69 кв. м, и Сливен – 75,1 кв. метра.