Раждаемостта в богатите страни в света е намаляла наполовина

Раждаемостта е намаляла рязко в някои от най-богатите страни в света и вероятно ще остане ниска, тъй като икономическите притеснения карат хората да обмислят по-внимателно разходите за отглеждане на деца, сочи доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Много хора в страните членки на организацията сега избират да имат деца по-късно в живота или изобщо да нямат, се посочва в доклада, публикуван в четвъртък. „Както младите мъже, така и младите жени все повече намират смисъл в живота извън родителството“, пишат авторите му.

Общата раждаемост в страните от ОИСР е намаляла до средно 1,5 деца на жена през 2022 г. спрямо 3,3 през 1960 г., сочи докладът, който използва показател за средния брой деца, които една жена ражда през живота си.

„Макар че страните от ОИСР използват различни варианти да подкрепят семействата, икономическите разходи и дългосрочната финансова несигурност, свързана с раждането на деца, продължават значително да влияят на решенията на хората да станат родители“, коментира Стефано Скарпета, директор на дирекцията за заетост, работна ръка и социални въпроси към ОИСР.

Особено ниска обща раждаемост е отчетена в Южна Корея на ниво от 0,7 и Италия и Испания с по 1,2 деца на жена. Най-висока е раждаемостта в Израел с 2,9, следвана от Мексико и Франция с по 1,8 деца на жена.

Сега раждаемостта е много под „нивото на заместване“ от 2,1 деца на жена, при което населението на една страна се счита за стабилно без имиграция, във всички страни членки на ОИСР с изключение на Израел.

„Този спад ще промени лицето на обществата, общностите и семействата и може да има големи последици за икономическия растеж и просперитета“, предупреждава организацията, цитирана от Financial Times.

Средната възраст, на която жените раждат, е нараснала от 28,6 години през 2000 г. на 30,9 години в клуба на големите индустриализирани икономики.

При сравнение на жените, родени през 1935 г. и 1975 г., процентът на тези без дете се е удвоил в Естония, Италия, Япония, Литва, Полша, Португалия и Испания, сочат данните на ОИСР.

„Семействата без деца определено се увеличават навсякъде“, коментира Томас Соботка, изследовател във Виенския демографски институт.

Натискът да бъдат добри родители, който предполага отделяне на време за отглеждането на децата, също кара младите хора да отлагат или избягват създаването на семейства, съобщава базираната в Париж организацията.

„Качествени данни от Европа установяват, че една важна причина някои жени в началото на 30-те си години да избират да отложат раждането на деца е, че не вярват, че могат да отговорят на идеала за майка“, се казва в доклада на ОИСР.

Забавящият се ръст на населението е пречка за разширяването на икономиките. В ЕС увеличаването на общото участие в трудовата сила скоро няма да е достатъчно, за да компенсира намаляващото население в трудоспособна възраст, задълбочавайки недостига на работна ръка, показа доклад на МВФ и Европейската комисия за застаряването на населението от 2024 г.

В съчетание с нарастващата продължителност на живота ниската раждаемост подлага на натиск и публичните финанси, тъй като по-малко хора допринасят за данъчните постъпления, необходими за заплащане на растящите разходи при застаряващо население. Липсата на ученици води и до ръст на затворените училища в Европа, Япония и Южна Корея.

Вилем Адема, съавтор на доклада и старши икономист в отдела за социална политика на ОИСР, казва, че страните могат да поддържат раждаемостта, като прилагат политики, които насърчават равенството между половете и по-равноправното споделяне на работата и родителските ангажименти.

Изследването е установило положителна връзка между заетостта при жените и по-висока раждаемост, но цените на жилищата са все по-голяма бариера за раждането на деца.

Но дори политики, насърчаващи създаването на семейство, е малко вероятно да повишат раждаемостта до нивата на заместване, казва Адема.

„Бъдеще с ниска раждаемост“ ще изисква внимание върху имиграционните политики, както и „мерки, които могат да помогнат на хората да останат здрави и да работят по-дълго време, а също и да подобрят производителността като цяло“, допълва той.