Ниската доходност на китайските ДЦК е знак за икономическа слабост

Китай преживява бичи пазар, но това изглежда не се харесва на Пекин, пише колумнистката на Wall Street Journal Джаки Уонг.

Докато пазарите му на акции и жилища линеят, един актив се откроява – китайските държавни облигации. Доходността на 10-годишните ДЦК е спаднала (респ. цените им растат) до около 2,18% от около 2,60% година по-рано. В повечето страни - особено тези, които изпитват тревожно забавяне като Китай - това би било добре дошло. Но властите полагат невероятни усилия, за да спрат поскъпването на облигациите, които издават.

Усилията започват да дават резултат. Доходността на държавните облигации на Китай наистина се повиши през последната около седмица, тъй като подкрепяните от държавата банки изглежда се превърнаха в големи продавачи на ДЦК. Подемът се обръща и заради Китайската централната банка (КЦБ), която заяви миналия месец, че е подписала споразумения с брокери за заемане на „стотици милиарди“ юани в държавни облигации. (100 милиарда юана се равняват на 14 милиарда долара). Регулаторите пък засилиха контрола върху банките, които са били активни на пазара на облигации.

Въпреки че е обичайно централните банки по света да се намесват в своите пазари на облигации, те го правят по-рядко, за да повишат доходността им. КЦБ току-що намали краткосрочните си лихви миналия месец. Упоритите усилия на Пекин да тласне доходността на облигациите в обратната посока са нов тревожен знак за икономиката.

Официалното обяснение е, че банките могат да се окажат с огромни загуби, ако подемът при цените на облигациите приеме рязък обрат, цитирайки американската Silicon Valley Bank като пример. Тази банка претърпя опустошителен крах миналата година, тъй като вложителите бяха изплашени от нереализирани загуби, които тя имаше в баланса си от държавни облигации на САЩ, купени преди Федералният резерв да започне да повишава лихвените проценти (и цените им да започнат да падат – бел. прев.)

Наистина имаше признаци на спекулативна лудост при китайските държавни облигации. Обемът на търговия беше скочил и някои ценови движения ставаха ирационални: Една 30-годишна държавна облигация, емитирана през май, поскъпна с 25% през първия си ден на търговия - движение, което човек не би очаквал да види на скучния пазар на ДЦК.

Но също така има много сериозни фундаментални причини, поради които инвеститорите се стичат към нискодоходните, но по същество безрискови активи. Първо, икономиката на Китай е отслабена, повлечена надолу от имплозията на пазара на жилища. Вместо безпокойство за инфлацията, налично в САЩ и Западна Европа, проблемът в Китай е натискът надолу върху цените. Основният индекс на потребителските цени в Китай, който изключва храните и енергията, се повиши само с 0,4% на годишна база през юли, което е спад от 0,6% през юни.

Има и липса на обещаващи инвестиционни възможности. Китайският индекс CSI 300, който следи най-големите акции, регистрирани на борсите в Шанхай и Шънджън, се понижи с 3% тази година след три последователни години на загуби. Пазарът на имоти, който преди беше най-популярната форма на инвестиция за китайските домакинства, остава в застой. Цените на новите жилища в 70 големи града са спаднали с 5,3% през юли спрямо година по-рано.

Това, от което Пекин може би се тревожи най-много, не е ниската доходност на облигациите, а това, което казва тя за китайската икономика - че вместо да отпускат пари, банките са по-щастливи да ги вложат в държавни облигации с все по-ниска доходност. В страна, която може да премахне неприятни новини като икономическия песимизъм в медиите и интернет, доходността на облигациите е знак за проблеми, който не може да бъдат цензуриран.

Подтикването от страна на правителството наистина може да сработи, поне в краткосрочен план, във финансова система, която е строго контролирана от него. Но за да може доходността на облигациите да се повиши устойчиво, Пекин трябва да отиде отвъд лечението на симптомите и да се справи с това, което тормози икономиката – овладяване на жилищния пазар, повишаване на потреблението и възстановяване на инвестиционното доверие.

Това ще бъде много по-трудно, завършва Уонг.