Турските компании изпитват затруднения под тежестта на безброй предизвикателства, като упорито нажежената инфлация, растящите разходи, свиващия се достъп до финансиране и слабото търсене, пише Bloomberg.
Шивашката и текстилната промишленост са сред най-засегнатите отрасли в страната, тъй като представителите на местната централна банка се опитват да укротят нарастването на цените на годишна база от над 60%, или 12 пъти над официалната им цел. Централната банка остави своя референтен лихвен процент на ниво от 50% от април, най-строгите условия за последните близо две десетилетия.
„Намираме се в безизходица“, признава Рамазан Кая, ръководител на Турската асоциация на производителите на облекло. „В миналото се справяхме по-бързо в такава ситуация“.
За експортно ориентираните бизнеси като производството на облекло, списъкът с проблеми в икономиката от 1,1 трилиона долара се допълва от намаленото търсене от купувачите в Европа, най-големият експортен пазар на Турция, и покачването на стойността на лирата, добавя Кая. Въпреки че тази година валутата е надолу с 13% спрямо долара, износителите казват, че тя все още е твърде силна.
Индустрията признава, че инфлацията трябва да бъде укротена, но фирмите изчерпват парите си, като достъпът до финансиране е затворен или то е изключително скъпо.
Съюзът на камарите и стоковите борси на Турция, най-голямата бизнес група в страната, заяви, че през юли близо 40% повече фирми спират дейност в сравнение със същия месец преди година.
Данните за брутния вътрешен продукт (БВП) ще бъдат публикувани в понеделник и се очаква да покажат свиване от 0,5% през второто тримесечие спрямо 2,4% увеличение през предходните три месеца, става ясно от проучване на Bloomberg. Основното предизвикателство пред министъра на финансите Мехмет Шимшек е свързано с това той да гарантира, че инфлацията ще бъде охладена, без да се нанасят големи щети на икономиката.
Доверието на бизнеса спадна за четвърти пореден месец, като през юни достигна най-ниското си ниво от 2020 г. Поръчките за износ, заетостта, обемът на производството, капиталовите инвестиции и оценката за следващите три месеца са сред причините за спада, подчертава централната банка.
Години наред турските компании печелеха от силно отрицателните лихви, разполагайки с достъп до едноцифрени лихви по заеми, когато инфлацията се движеше на ниво от над 80%. Това се промени през май миналата година, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган сложи край на ерата на евтините пари, като одобри преминаване към по-благоприятна за инвеститорите икономическа програма, която се стреми да стабилизира цените с по-високи лихвени проценти.
Политиката се контролира от управителя на централната банка Фатих Карахан, бивш политически съветник и икономист на Федералния резерв в Ню Йорк. Властите са ограничили търговските заеми до 2% месечно, за да гарантират, че условията остават строги.
Годишният икономически растеж на Турция за 2024 г. и 2025 г. се очаква да бъде съответно 3,2% и 3,4%, според оценки на Bloomberg Economics. През десетилетието, водещо до пандемията от коронавирус, средният растеж надхвърля 5%.
Очаква се турските власти да понижат официалните прогнози за растеж за тази и следващата година, разкрива междувременно източник, запознат с плановете на правителството.
Сезонно коригираната безработица се повиши до ниво от 9,2% през юни и има опасения, че равнището може да скочи допълнително, тъй като фирмите се борят с високите разходи за труд и намаляващия капитал.
„Виждаме, че 400-500 от нашите фирми са загубили производствения си капацитет“, изтъква Берке Иктен, ръководител на Асоциацията на производителите на обувки в Турция.
Според най-новите данни, използването на капацитета - показател за потенциалните нива на производство - е спаднало както през юли, така и през август.
„Индикаторите за търсене през второто тримесечие предполагат забавяне в сравнение с първото тримесечие, въпреки че все още е на инфлационни нива“, посочва централната банка през август. Очаква се забавянето на растежа на кредитиране да помогне за балансиране на вътрешното търсене и да допринесе за забавяне на инфлацията, добавят от ведомството.


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Жена уби 94-годишните си родители с инсулин, очакват я две доживотни присъди
Новите правила и социалните мрежи: Ще бъдат ли защитени децата?
Асен Василев отрече нова сглобка с Румен Радев: Следваме методично целите си
Москва отговори на обвиненията в шпионаж срещу руски риболовни кораби
За Украйна изборите във Франция ще имат по-голямо значение от тези в САЩ