Турските компании трябва да се борят с комбинация от икономически предизвикателства

Турските компании изпитват затруднения под тежестта на безброй предизвикателства, като упорито нажежената инфлация, растящите разходи, свиващия се достъп до финансиране и слабото търсене, пише Bloomberg.

Шивашката и текстилната промишленост са сред най-засегнатите отрасли в страната, тъй като представителите на местната централна банка се опитват да укротят нарастването на цените на годишна база от над 60%, или 12 пъти над официалната им цел. Централната банка остави своя референтен лихвен процент на ниво от 50% от април, най-строгите условия за последните близо две десетилетия.

„Намираме се в безизходица“, признава Рамазан Кая, ръководител на Турската асоциация на производителите на облекло. „В миналото се справяхме по-бързо в такава ситуация“.

За експортно ориентираните бизнеси като производството на облекло, списъкът с проблеми в икономиката от 1,1 трилиона долара се допълва от намаленото търсене от купувачите в Европа, най-големият експортен пазар на Турция, и покачването на стойността на лирата, добавя Кая. Въпреки че тази година валутата е надолу с 13% спрямо долара, износителите казват, че тя все още е твърде силна.

Индустрията признава, че инфлацията трябва да бъде укротена, но фирмите изчерпват парите си, като достъпът до финансиране е затворен или то е изключително скъпо.

Съюзът на камарите и стоковите борси на Турция, най-голямата бизнес група в страната, заяви, че през юли близо 40% повече фирми спират дейност в сравнение със същия месец преди година.

Данните за брутния вътрешен продукт (БВП) ще бъдат публикувани в понеделник и се очаква да покажат свиване от 0,5% през второто тримесечие спрямо 2,4% увеличение през предходните три месеца, става ясно от проучване на Bloomberg. Основното предизвикателство пред министъра на финансите Мехмет Шимшек е свързано с това той да гарантира, че инфлацията ще бъде охладена, без да се нанасят големи щети на икономиката.

Доверието на бизнеса спадна за четвърти пореден месец, като през юни достигна най-ниското си ниво от 2020 г. Поръчките за износ, заетостта, обемът на производството, капиталовите инвестиции и оценката за следващите три месеца са сред причините за спада, подчертава централната банка.

Години наред турските компании печелеха от силно отрицателните лихви, разполагайки с достъп до едноцифрени лихви по заеми, когато инфлацията се движеше на ниво от над 80%. Това се промени през май миналата година, когато президентът Реджеп Тайип Ердоган сложи край на ерата на евтините пари, като одобри преминаване към по-благоприятна за инвеститорите икономическа програма, която се стреми да стабилизира цените с по-високи лихвени проценти.

Политиката се контролира от управителя на централната банка Фатих Карахан, бивш политически съветник и икономист на Федералния резерв в Ню Йорк. Властите са ограничили търговските заеми до 2% месечно, за да гарантират, че условията остават строги.

Годишният икономически растеж на Турция за 2024 г. и 2025 г. се очаква да бъде съответно 3,2% и 3,4%, според оценки на Bloomberg Economics. През десетилетието, водещо до пандемията от коронавирус, средният растеж надхвърля 5%.

Очаква се турските власти да понижат официалните прогнози за растеж за тази и следващата година, разкрива междувременно източник, запознат с плановете на правителството.

Сезонно коригираната безработица се повиши до ниво от 9,2% през юни и има опасения, че равнището може да скочи допълнително, тъй като фирмите се борят с високите разходи за труд и намаляващия капитал.

„Виждаме, че 400-500 от нашите фирми са загубили производствения си капацитет“, изтъква Берке Иктен, ръководител на Асоциацията на производителите на обувки в Турция.

Според най-новите данни, използването на капацитета - показател за потенциалните нива на производство - е спаднало както през юли, така и през август.

„Индикаторите за търсене през второто тримесечие предполагат забавяне в сравнение с първото тримесечие, въпреки че все още е на инфлационни нива“, посочва централната банка през август. Очаква се забавянето на растежа на кредитиране да помогне за балансиране на вътрешното търсене и да допринесе за забавяне на инфлацията, добавят от ведомството.