Пет основни предизвикателства пред руската икономика за 2025 г.

Руската икономика показа устойчивост по време на трите години война в Украйна и западните санкции. Войната скоро ще навлезе в четвъртата си година и икономиката на страната се изправя пред големи предизвикателства, а политиците имат противоречия относно това как да се справят с тях.

Икономистите описват перспективите пред Русия за 2025 г. като „перфектна буря“ с множество негативни фактори едновременно, пише Ройтерс. „След няколко години на много силна динамика икономиката може да разочарова през 2025 г.“, коментира Дмитрий Полевой от Astra Asset Managers.

Икономическите проблеми допълват аргументите руският президент Владимир Путин да разговаря с президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна. На 21 януари Тръмп каза, че руският президент Владимир Путин "унищожава Русия", като подчерта конкретно високата инфлация в страната.

„Русия е заинтересована от постигане на дипломатическо решение на конфликта в Украйна въз основа на икономически съображения“, коментира бившият заместник-управител на централната банка Олег Вюгин.

Агенцията обобщава пет основни предизвикателства пред руската икономика през 2025 г.

Инфлация

Годишната инфлация в Русия достигна 9,5% през 2024 г. Основен двигател на инфлацията са големите разходи за военна и национална сигурност, които се очаква да представляват 41% от общите разходи на държавния бюджет през 2025 г. Държавните субсидии за заеми и спираловидното нарастване на заплатите на фона на недостига на работна ръка също подклаждат ръста на цените.

През последните 15 години инфлацията в Русия е била по-висока само през 2022 г., първата година от руската инвазия в Украйна, и по време на икономическата криза от 2014-2015 г., която последва анексирането на Крим.

Инфлацията оглавява списъка с икономически проблеми в проучванията на общественото мнение. Цените на основните храни като масло, яйца и зеленчуци отчитат двуцифрен ръст през миналата година. Това оказва влияние върху доходите на най-уязвимите групи, като реалните пенсии например спадат с 0,7% от януари до ноември 2024 г.

Централната банка се бори с инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти. Същевременно президентът Владимир Путин коментира, че лихвите не трябва да са единственият метод за борба с ръста на цените и призова правителството да осигури стабилно предлагане на стоки и услуги, за да го ограничи.

Високи лихви

Руската централна банка повиши основната лихва до 21% през октомври 2024 г., най-високото ниво от първите години на управлението на Путин, когато Русия се справяше с хаоса след разпадането на СССР.

Критиците на политиките на централната банка твърдят, че високите ставки нараняват цивилните сектори на икономиката, докато силно субсидираният отбранителен сектор остава имунизиран. Видни бизнес лидери казват, че при текущата цена на капитала от около 30% и маржове на рентабилност от не повече от 20% в повечето сектори инвестициите са спрели.

Високите лихви увеличават рисковете от корпоративни фалити, особено в уязвими сектори като недвижимите имоти, които бяха засегнати от мерките за забавяне на кредитирането, вкл. спирането на държавните субсидии за жилищни заеми.

Забавяне на икономиката

Правителството прогнозира, че икономическият растеж ще се забави до 2,5% през 2025 г. от около 4% през 2024 г. в резултат на мерките за охлаждане на прегрятата икономика. Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира растеж от 1,4% през тази година.

Проправителственият икономически мозъчен тръст TsMAKP изчислява, че много индустриални сектори извън отбраната са в застой от 2023 г. насам. Това, според икономистите, повишава перспективите за стагфлация - комбинация от висока инфлация и икономическа стагнация.

Ситуацията се влошава от острия недостиг на работна ръка, след като стотици хиляди руски мъже се присъединиха към армията или избягаха от страната. Това е една от основните пречки пред икономическия растеж.

Икономистите предупреждават, че продължаващото инжектиране на пари в свързаните с отбраната сектори при сегашните темпове създава дисбаланси в икономиката и може да завърши с рецесия и фалити.

Бюджетен дефицит

Бюджетният дефицит на Русия достигна 1,7% от БВП през 2024 г., докато Фондът за национално богатство на страната, основният източник на финансиране на дефицита, е изчерпан с две трети през трите години на войната.

Правителството повиши данъците, за да намали дефицита до 0,5% от БВП през 2025 г., но приходите също могат да намалеят заради последните енергийни санкции на САЩ, насочени към петролния и газовия сектор на Русия.

Някои икономисти смятат, че правителството няма да има друг избор, освен да повиши още данъците, ако военните разходи останат на същото ниво.

Волатилност на рублата

На 2 януари 2025 г. обменният курс на рублата спадна до най-ниското си ниво от март 2022 г. след месеци на нестабилност, свързана с въздействието на западните санкции, които възпрепятстваха международните трансакции на Русия и нарушиха притока на чуждестранна валута.

Въпреки че по-слабата рубла помага на правителството да намали бюджетния дефицит, тя се очаква да подхранва допълнително инфлацията в средносрочен план, защото увеличава цената на вносните стоки.

Руският валутен пазар беше трансформиран от санкциите, като китайският юан се превърна в най-търгуваната чуждестранна валута, а търговията с долари и евро се премести на непрозрачния извънборсов пазар.