Икономиката на Турция губи инерция въпреки лихвените понижения

Ръстът на турската икономика се е забавил през първото тримесечие, тъй като високите лихвени проценти са продължили да натежават върху дейността въпреки трите понижения на лихвите от централната банка, предава Bloomberg.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на Турция е нараснал с 1% спрямо предходните три месеца, сочат данни, коригирани спрямо сезонните фактори и работните дни и публикувани от държавната статистическа служба на страната. Това е под нивото от 1,7% през предходното тримесечие и под средната прогноза за 1,2% на икономисти, участвали в допитване на Bloomberg.

Икономиката на Турция е нараснала по-малко от очакванията през първото тримесечие. Графика: Bloomberg LP

През първото тримесечие ръстът на БВП е достигнал 2% на годишна база спрямо 3% през предходния период. Това също е под средната прогноза за 2,3% в отделно допитване на Bloomberg.

Забавянето на икономическата дейност е резултат от резкия завой в паричната и фискална стратегия на Турция през последните две години, когато държавните ръководители повишиха лихвените проценти до 50%, за да забавят инфлацията, която достигна връх от 75% през 2024 г. Оттогава насам ръстът на цените намаля до 38%, но властите възприемат предпазлив подход към възстановяването на баланса.

Пазарно ориентираните ръководители, назначени след избирането на президента Реджеп Ердоган през май 2023 г., бяха решени да променят структурата на растежа, който в миналото се подхранваше от евтини кредити и високо потребление.

Потреблението на домакинствата е нараснало с 2% на годишна база спрямо 3,9% през последното тримесечие на миналата година. Вносът на стоки и услуги се е увеличил с 3% за година спрямо 1,6% през предходното тримесечие. Износът на стоки и услуги е останал без промяна.

Очаква се разходите на домакинствата „да имат по-малък принос за растежа през тази година“, като същевременно останат важни, казва Селва Бахар Базъкъ от Bloomberg Economics. „Това отчасти е мотивирано от нашето базисно допускане за липса на актуализация на минималната работна заплата в средата на годината“.

Растежът остава чувствителна тема, тъй като е един от най-внимателно наблюдаваните от Ердоган измерители на икономическата сила. През декември централната банка започна да намалява лихвите до 42,5% спрямо 50% чрез три последователни понижения, опитвайки се да постигне баланс между растежа и охлаждането на цените.

Тази инициатива приключи рязко през март, когато ръководителите трябваше да повишат лихвите, за да овладеят пазарните сътресения, предизвикани от изпращането в затвора на видния претендент за президентския пост и кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. Оттогава ръководителите на централната банка възприеха „ястребов“ тон, като дадоха сигнал за продължаващо затягане на паричната политика.

Бизнесът се справя трудно с продължителния период на високи лихви, като 269 от 539 компании, отчели приходи за първото тримесечие, са на нетна загуба.

Турция ще публикува данните за инфлацията през май на 3 юни. Следващото заседание на централната банка за определяне на лихвените проценти е насрочено за 19 юни.