Кои сектори у нас ще имат най-големи ползи от влизането в еврозоната?

Присъединяването към еврозоната ускорява процесите на конвергенция на българската икономика с тази на еврозоната и увеличава благосъстоянието на българските граждани. Влизането на България в еврозоната ще бъде от най-голяма полза за няколко сектора на икономиката – банки и финанси, индустрия, туризъм, енергетика, информационни технологии, държавно управление и др. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет на България.

Финансовият сектор (търговски банки, лизинг, застраховане) ще спечели от присъединяването към еврозоната заради по-ниските разходи по заемите - както публичните, така и частните кредитори ще отчетат намалени лихвени проценти, тъй като заемите, деноминирани в евро, ще бъдат близки до нивата на лихвените проценти на ЕЦБ.

Банковият сектор ще се възползва и от по-стабилна валутна среда, тъй като отказът от фиксиран курс на лева в полза на еврото премахва валутния риск лев-евро. Очаква се по-бърз растеж на кредитирането (особено при кредитите за малкия бизнес).

Основни промишлени сектори – минно дело, металургия, автомобилни компоненти, машини и енергетика, ще спечелят от по-лесните капиталови инвестиции и премахването на пречките пред финансирането, свързани с валутния пазар. Елиминират се разходите за обмен на валута за фирми, търгуващи с членове на еврозоната, което е от полза за сектори като машини, автомобилни компоненти, метали, химикали, храни и напитки.

Очаква се по-голям приток на преки чуждестранни инвестиции и по-добри условия за заеми за оборотен капитал.

В сектора на туризма (хотели, ресторанти, туристически услуги) еврозоната би позволила по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България. Наред с това се повишава привлекателността за пътуващите от еврозоната, които ще оценят по-лесните трансакции и липсата на такси за обмен. Това ще даде тласък на хотелите, ресторантите и туристическите оператори.

Очаква се и по-висока заетост в сектора през първите две години от членството.

В сферата на енергетиката (енергийни компании, възобновяеми енергийни източници, газови и ядрени проекти) се очакват по-ниски разходи за хеджиране при трансгранична търговия с електроенергия. Наред с това структурирането на проектно финансиране, деноминирано в евро, става по-евтино, а разходите за държавни гаранции намаляват.  

При информационни технологии и далекосъобщения (включително центрове за споделени услуги) фактурирането в евро съответства на фактурирането на клиентите. Ще се повиши конкурентоспособността на България по отношение на заплатите и цените.

При държавното управление, образованието, здравеопазването и социалните услуги повишаването на суверенния рейтинг води до намаление на лихвените разходи за финансиране, очакват се по-евтини държавни спредове, достъп до предпазни механизми на ЕМС/ЕЦБ, а разходите за хеджиране изчезват.