Дацов: Трудно ще се върнем към балансирана позиция на бюджета през следващите години

Завръщането към една относително балансирана бюджетна позиция през следващите 3-4 години ще бъде много трудна задача. Това мнение изрази Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, цитиран от БТА.

Макроикономистът участва в дискусията на тема "България в еврозоната: цени, инвестиции и фискална политика". Срещата е част от програмата на започналата двудневна Трета годишна конференция на Съвета за икономически анализи (СИА), която се провежда в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Дацов обясни, че комфортната зона на бюджетен дефицит е порядъка на 0,8%, според направени в началото на годината изчисления на Фискалния съвет по повод внесения тогава бюджет за 2025 година в Народното събрание. Според него това означава, че моментното отклонение от това равнище е от над 3% от БВП, със „сложените на масата 4,1% заради дерогацията за военните разходи“.

Макроикономистът смята, че е назрял моментът за предприемане на структурни реформи, отказът от които се наблюдава през последните 5-6 години. Той критикува решението да се акцентира в бюджета върху развитието на доходите.

Дацов се позова на свои изследвания и предупреди, че основният виновник за инфлацията и инфлационния натиск през последните месеци е правителството. Той е категоричен, че в резултат на политиките за повишаване на доходите в момента няма фискално пространство за инвестиции.

Макроикономистът отбеляза, че според негови изчисления, общите инвестиции в българската икономика продължават да бъдат устойчиво между 18 и 20% спрямо БВП. „За да има устойчив икономически растеж от над 4% са нужни инвестиции от порядъка на поне 27-28% от БВП, заяви той и коментира, че освен обема от значение е и качеството на тези вложения.

В отговор на въпрос, колко време е необходимо да се проявят ефектите от фискално затягане, Дацов напомни, че ефектите при структурни промени идват със забавяне между осем месеца и година и половина. „Това ще рече, че при едно евентуално решение за фискално затягане с бюджета за 2025 година, то първите признаци на променения режим на фискална политика политика биха се засекли през тази есен“, смята той.

Макроикономистът е категоричен, че растеж, "помпан" от потребление не може да бъде безкрайно дълъг и когато се преминава към разхлабена фискална политика, то е добре тя да е структурирана по начин, по който да води до дългосрочни икономически ползи.

Любомир Дацов е критичен и по темата за конкурентоспособността и най-вече за наблюдаваната от него липса на координация между решенията и заявената цел за нейното подобряване, както в европейския контекст, така и в национален мащаб.

Той смята, че за да се повиши конкурентоспособността не трябва да се говори само за отделни секторни мерки, а да се направи цялостен хоризонтален преглед, който да покаже какво може да се подобри, и какво да се премахне.

Дацов посочи, че членството на България в еврозоната само по себе си ще стимулира инвестициите в различните области, но ако тя не подобри бизнес средата, това, което ще се случи, е да привлече само спекулативни инвестиции. Затова, според него, на политическо ниво има нужда от решения, които да бъдат устойчиви и с дълъг хоризонт на действие.

Той обърна внимание и върху съществуващия, по думите му, институционален риск, свързан с модифицирания Европейски семестър, за които промени както България, така и повечето страни от ЕС не са подготвени институционално.