Томислав Дончев очаква "вибрация" на цените през първите месеци в еврозоната

Присъединяването на България към еврозоната крие рискове, но те са различни от публичния наратив. Това каза вицепремиерът и председател на Съвета за икономически анализи (СИА) Томислав Дончев, който участва в професионална дискусия на тема "България в еврозоната: цени, инвестиции и фискална политика". Разговорът беше организиран в рамките на започналата тази сутрин двудневна Трета годишна конференция на СИА.

Говорейки за рискове, вицепремиерът Дончев изтъкна възможна "вибрация" на цените през първите два месеца от присъединяването на България в еврозоната, което според него е несъществен риск при работещ пазар. Той изтъкна още и опасността от бързо задлъжняване предвид достъпа до по-лесно финансиране и след поредица от "слаби и прахоснически правителства".

Томислав Дончев припомни в дискусията отново своето виждане, че бюджетът не трябва да бъде на дефицит. Всичко останало са ползи, каза вицепремиерът и изброи някои от тях, като по-лесния достъп на държавата до финансиране и на икономическите оператори до кредит, повишаване на нивото на доверие на инвеститорите към държавата, което според него ще стимулира и ще е в полза на процесите на конвергенция и кохезия на България.

"Това (присъединяването на България в еврозоната - бел. авт.) ще бъде поредният урок по отношение на колективна паника и страхове. Напълно съм убеден, че към март 2026 година голяма част от страховете ще отминат напълно и ако имаме дълг да водим професионална дискусия, то имаме и като обществен ангажимент задължение да обясняваме и да разясняваме на хората, и да успеем да преодолеем тези страхове", заяви Томислав Дончев.

Членството на България в еврозоната се очаква да стимулира стопанското развитие на страната. Затова е нужно да се предприемат мерки за осигуряване на фискално пространство за тях чрез стъпки за консолидиране на бюджета, в комбинация с политики за охлаждане на спекулативния инвестиционен интерес към български реални активи, каза Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи.

"Приемането на България в еврозоната поставя държавата в много различна светлина по отношение на потенциални чуждестранни инвеститори. Това е така, защото приемането в еврозната не е само един технически процес, а води до намаляване на няколко вида рискове - валутния риск, лихвения риск и донякъде на политическия риск. Членството води и до намаляване на трансакционните разходи, свързани с достъпа и придобиване на български финансови и реални активи от инвеститори", обясни Ненов, който очаква ръст в инвестиционната активност, стимулиращ на свой ред българската икономика. 

Ето защо икономистът препоръча предприемане на действия, които да осигурят пространство за очакваните ползи от пълноправното членство на България в еврозоната и на такива, които да ограничат апетита на спекулативните инвестиции и вероятността от прегряване на икономиката. 

Очакваните стимулиращи ползи за българската икономика, които са характерни за всяка една страна, приела еврото за национална валута, са увеличение на брутния вътрешен продукт (БВП), на заетостта, на заплащането за труд и на потреблението. "От друга гледна точка, това са макроефекти, на които ще трябва да им се намери място в икономическата активност на страната в момента. Най-лесният начин е като се ограничат публичните разходи на страната", посочи макроикономистът и  препоръча свиване на публичните разходи, а съществуващия дефицит той определи като експанзивен фискален стимул. 

Наред с консолидирането на бюджета, за Ненов процесите за стабилизиране на жилищния пазар в страната са друга необходима мярка за управление на процеса по присъединяването към еврозоната. Тук, наред с инструментариума на БНБ, той изтъкна ролята на политиките за увеличаване на трансакционните разходи за спекулативна покупка на жилище, както и политики за стабилизиране на цените през данък сгради. 

Пламен Ненов препоръча и стимулиране на финансовото развитие на страната по линия на капиталовите пазари, имайки предвид Българската фондова борса (БФБ) и пазара на държавен дълг, определяйки момента като подходящ за подобни действия. 

Според него България може да използва краткосрочни държавни облигации за покриване на своите нужди, вместо да поддържа голям фискален резерв или да задържа плащания към контрагенти. 

Пламен Ненов изложи своята теза, че най-ефективната борба на правителството срещу спекулативното повишаване на цените в българската икономика е чрез фискална консолидация и целенасочена антициклична фискална политика, която да се използва вместо административни наказания и преследване на фирмите.

(по БТА)