Икономисти отново в спор за еврото: нови възможности или нови рискове?

Нещата у нас ще се обърнат в полза на еврото, в това съм убеден, нямам съмнения, въпрос на време е. Хората ще се убедят сами, че това, което слушат днес, ще бъде различно от действителността. Това прогнозира пред БНР икономистът д-р Богомил Николов, заместник-председател на Икономическия и социален съвет и изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Активни потребители".

„Осем държави минаха вече пътят на влизането в еврозоната, като се започне от Словения през 2007-2008 г., след първата вълна на присъединяване, с известни нюанси на съмнение и недоверие, на страх. Най-близо до нашата картина бяха трите Прибалтийски републики – Литва, Латвия и Естония. Най-ниска подкрепа за еврото тогава имаше в Естония – 37%, а последното проучване, преди седмица, сочи подкрепа от 90%“, коментира той.

Според него, каквито и аргументи да се изтъкват, много от хората вече са формирали мнението си, като преобладават нагласите против приемането на еврото у нас. Д-р Николов се позова на изразеното мнение на по-голямата част от слушателите на "Нощен Хоризонт". По думите му, те са категорични и няма да го променят, защото „чакат катаклизми“. „Времето ще отсъди“, допълни Богомил Николов.

Той изрази категорична убеденост за ползите от влизането на България в еврозоната. „Европа не е в упадък, еврото не в упадък, а това, че ние, по някаква причина, нямаме достатъчно самочувствие и смятаме, че не сме достойни за клуба на богатите, си е наша оценка. Това, че не си харесваме управниците и сме си избрали такива, това пак си е наше решение. Не разбирам на кого трябва да се сърдим. Наистина, в една държава, в която гласуват малко над 30%, 70% си мълчат – какви претенции може да имаш?! Пак ще кажа – моята увереност идва от опита на осемте държави от „нашата черга“, посочи икономистът.

Д-р Николов отбеляза, че никоя от тези държави не иска да излиза от еврозоната. „Гърците минаха през най-ужасната криза – нито веднъж в обществения дебат там не е стоял въпросът за излизане от еврозоната. През цялото време спорът беше за това какви да бъдат точните параметри на спасителния план. В момента Гърция вече се развива“, даде пример той.

Икономистът е на мнение, че Европа тепърва ще се организира, като в момента времената, по думите му, са "малко сложни – и като геополитика, и като развитие". „Индустриалното производство ще се възстановява с нови технологии и производства. Не мисля, че еврото може да бъде някакъв капан за българския народ. Благосъстоянието ще си го произведем ние, няма някой да ни го даде – това, надявам се, да сме го разбрали вече", коментира Богомил Николов.

Противоположно становище изрази доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към Българска академия на науките, според когото влизане на България в еврозоната към настоящия момент е еднакво вредно и за нас, и за държавите от общността. „Българският народ, българският електорат е категорично против въвеждането на еврото. И тук не става дума за страхове, става дума за напълно основателни възражения“, заяви икономистът.

Що се отнася до доходите, той напомни, че разликата между бедни и богати у нас започна да се увеличава, след като влязохме в Европейския съюз. Той отчете, че при най-добрия показател – БВП на човек по стандарт на покупателна способност има държави, в които „не можем да видим ефекта на забогатяването“, и за пример даде Словакия и "донякъде Гърция". „Затова и страни като Чехия, Унгария, Полша въобще не желаят да влизат, като всяка си има своите проблеми“, заяви доц. Сарийски. Какво ще се случи в бъдеще той каза: „Ще поживеем и ще видим“.

Финансистът обясни, че делът на еврото и в международните разплащания, и в банковите резерви намалява. „Както знаете, в момента вторият актив по популярност е златото – банките трупат злато, не трупат евро. А международните разплащания, особено след като тръгна тази история с митата на Доналд Тръмп – еврото буквално се срина. Не знам защо някой може да мисли, че не е в упадък“, е мнението на доц. Сарийски.

Що се отнася до Гърция, той не се съгласи със заключението, че е приключила и забравила. „Изобщо не е забравила. Гърците в момента имат задлъжнялост горе-долу, колкото беше по времето на дълговата криза – 150-160%, само дето ѝ взеха част от активите – пристанища, инфраструктура, острови. Що се отнася до това, че не искали да излизат от еврозоната: как да поискат, като няма механизъм за излизане?“, попита той.

Изказванията на двамата икономисти бяха отправени след излезлите резултати на социологическата агенция "Сова Харис" на 13 юни от проучване за нагласите на пълнолетните български граждани за влизане в еврозоната и приемане на еврото от 1 януари 2026 г. 

Изследването е осъществено със собствени средства и е проведено в периода 9 -11 юни сред хиляда български граждани. Заключението от проучването е, че понастоящем българското общество не е готово да приеме еврото през 2026 г. с ясна обществена подкрепа. Според резултатите преобладават негативните нагласи, а хората се разделят в съотношение 2:1 (62% срещу 32,1%) в полза на отлагането на това важно решение.

По въпроса за провеждането на референдум за влизането на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г. се оформя подкрепа от 64,5%. Против референдума са 23,9% от анкетираните.

Протестите в подкрепа на провеждането на референдум за влизането ни в еврозоната от 1 януари 2026 г. се одобряват от 53,3%, а още 10,8% подкрепят с известни условности. Против протестите са 22,6% от запитаните. Този резултат, посочват от "Сова Харис", изпраща ясен сигнал към управляващите, че обществото не иска едностранно институционално решение за еврозоната.