По-голяма конкуренция може да свали цените на храните у нас

В сравнение със средния доход в България храните са доста недостъпни. Това посочи Адриан Николов от Института за пазарна икономика, в предаването "В развитие" по Bloomberg TV Bulgaria. Той коментира изводите от анализ на Института за пазарна икономика, базиран на индекса на ценовите равнища на Евростат.

Въпреки умерения напредък на България по пътя към икономическо сближаване със страните от Европейския съюз цените на ключови хранителни стоки остават изненадващо високи. Това е повод регулаторите да проучат защо в някои сегменти пазарната конкуренция не работи добре, отбеляза икономистът.

Николов посочи, че докато брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е около 66% от средноевропейския, цените на храните се доближават до 85-90%, което е показател за сериозен пазарен дисбаланс. Той подчерта, че при някои стоки цените дори надвишават европейските с 25-30%, което според него поставя под въпрос ефективността на конкуренцията в тези сегменти.

Храните в страната са значително по-недостъпни спрямо средноевропейското ниво, особено млякото, яйцата и растителните масла – зехтин, олио, изтъкна той.

Относно ефекта от приемането на еврото Николов смята, че то едва ли ще доведе до значителна инфлация. Данните от други страни показват, че евентуалното повишение на цените би било в рамките на 0,1-0,3 процентни пункта годишно. По-голямо значение биха имали структурните промени на пазара и навлизането на нови играчи, което би могло да стимулира конкуренцията. 

„Ако еврото успее да повлияе положително на конкурентната среда в страната и доведе допълнително отваряне на нашия пазар към внос, особено в тези продукти, в които има ниша с крайно високи цени и има поле за допълнителна конкуренция, то тогава евентуално бихме могли да търсим някакъв положителен ефект. Въпросът е дали факторите, които ограничават средата тук, не са други“, коментира Николов.

Той каза, че Полша е сочена като пример за успешно сближаване с европейските икономически стандарти благодарение на бърз растеж и активен пазар на труда, както и Литва и Естония. В същото време в България основен риск за стабилността остават високите държавни разходи. Гостът предупреди, че трайното поддържане на бюджетен дефицит и увеличаването на осигурителната тежест биха могли да натиснат потреблението надолу и да подкопаят дългосрочното благосъстояние.

България има нужда от доста изпреварващ растеж, посочи Николов. На страната ще ѝ трябват ръст на БВП от 4% до 5% в следващите около 20 години, за да мислим за доближаване на средноевропейските равнища, каза икономистът.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.