Средният доход в ЕС е около три пъти по-голям от този в България

Домакинствата в България се нареждат на последно място в Европейския съюз (ЕС) по отношение на средния доход, като средният за блока е около три пъти по-голям от този в страната ни, показва ново проучване на Евростат, цитирано от Euronews.

Въпреки споделените ценности и култура в Европа значителните разлики в доходите продължават да правят впечатление. Разликата намалява, когато доходът се коригира спрямо покупателната способност, но остават съществени различия.

През последните няколко години домакинствата в Европа преживяха сериозна криза с разходите за живот, изострена от войната на Русия в Украйна и сътресенията в доставките след пандемията. Много домакинства бяха принудени да ограничат разходите си, въпреки че инфлацията се доближава до целта на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2%.

Удобен измерител на доходите на домакинствата е „медианният еквивалентен нетен доход“ – той се отнася до типичния годишен доход на човек, коригиран спрямо размера на домакинството и след данъци.

Към 2024 г. медианният еквивалентен доход в 34 европейски държави варира от 3075 евро в Албания до 50 799 евро в Люксембург.

В рамките на ЕС България отчита най-ниския медианен еквивалентен доход в размер на 7811 евро, докато средният за ЕС е 21 582 евро.

Начело в класацията са Швейцария и Норвегия, заедно с Люксембург, следвани от Дания, Австрия, Ирландия, Нидерландия и Белгия в диапазона от 30 хил. до 35 хил. евро. Доходите на домакинствата във Финландия, Германия, Швеция и Франция също са над средното за ЕС ниво.

За разлика от тях, Северна Македония, Турция и Черна гора са на дъното на класацията.

В рамките на ЕС Унгария и Румъния — наред с България — също отчитат доходи под 10 хил. евро.

Разделение между Изтока и Запада

Цифрите разкриват ясно разделение: страните от Западна и Северна Европа се радват на най-високи средни доходи, докато южните и източните региони изостават. Разликата между Люксембург и България, например, надхвърля 40 хил. евро.

„Нивото на среден просперитет, наблюдавано през 2024 г., отразява дългосрочни структурни фактори като исторически пътища на растеж, индустриализация и развитие на благосъстоянието“, коментира д-р Стефано Филауро, доцент в университета „Сапиенца“ в Рим.

Производителност и икономическа структура

Разликите в производителността и индустриалния фундамент помагат да се обясни разликата, посочва Джулия Де Лацари, икономист в Международната организация на труда (МОТ). „По-високата производителност позволява на страните да поддържат по-високи заплати“, изтъква тя.

Това означава, че държавите с развити сектори с висока добавена стойност – като финанси, информационни технологии или модерно производство – са склонни да плащат повече, докато тези, които разчитат на селското стопанство или на основните услуги, имат по-ниски заплати.

Коригиране спрямо покупателната способност

Когато се коригира спрямо стандарта на покупателната способност (СПС) – мярка, която показва какво може да бъде закупено с парите в различните страни – разликата се свива, но остава голяма.

Медианният еквивалентен нетен доход варира от 5098 СПС в Албания до 37 781 СПС в Люксембург. Средната стойност за ЕС е 21 245 СПС, като Унгария (11 199 СПС) е на последно място в ЕС.

Разликата между най-ниския и най-високия показател в ЕС е около 26 500 СПС, в сравнение с близо 43 хил. евро в номинално изражение.

Страни като Полша, Румъния и България се представят значително по-добре, когато доходите се измерват в СПС, а не в номинално изражение.

Сред „големите четири“ икономики на ЕС Германия и Франция са над средното ниво, докато Италия и Испания са малко под него.