Димитър Белелиев: Бюджетът за 2026 г. ще удари бизнеса в България

Бизнесът отказа да участва в свиканото в последния момент заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество в сряда, на който трябваше да се обсъжда проектът за Бюджет 2026 г. Това е форма на призив към изпълнителната власт да си изпълнява функцията и да разговаря и с частния сектор, вместо да предлага бюджет "в последната минута, без никакво обсъждане". Това коментира д-р инж. Димитър Белелиев, основател и ръководител на „АмонРа Енерджи“ АД, в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

Разходите в проектобюджета като че ли са повече от приходите, а второто предизвикателство е, че се вдигат данъци, което ще доведе до свиване на бизнеса в България, предупреждава Белелиев.

"Първо, искат да се вдигне данък "дивидент", което ще удари директно малкия бизнес, ще удари българските публични компании и като цяло ще се отрази много негативно на средата. Второто нещо, което се иска да се направи, е да се вдигне пенсионната ставка с 2%. По нашите бегли проверки ще станем с по-висок процент, отколкото плащат в Германия. А пенсиите далеч не са като в Германия. И най-лошото нещо е, че тези пенсии всъщност се плащат на солидарен принцип. Това не е Фонд "Пенсия", а "такса пенсия", подчертава гостът.

Увеличаването на данък "дивидент" може да доведе допълнително около 100 млн. евро в бюджета, което няма да е особено перо на фона на бюджет от 50 млрд. евро. Но вредите ще са много по-големи, изтъква Белелиев.

Увеличаването на осигуровките допълнително ще нанесе щети по конкурентоспособността на българския бизнес, който все още успява да привлича с идеята за по-ниски данъци, посочва Белелиев. Според него голям проблем са и огромният брой заети в администрацията, които не плащат тези осигуровки, а към тях трябва да се прибавят и заетите в държавните фирми, които са сред най-големите работодатели.

"Всъщност освен държавните служители, имаме доста голям прикрит брой хора на държавна служба, които работят неефективно, които всъщност изземват финансов ресурс от тези, които работят и изкарват пари, за да има пенсии, за да има социални услуги и т.н.“, подчертава Белелиев.

От Българска асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) отдавна искат да започнат диалог с държавата, на който да представят добри примери в тази сфера от съседни държави, добавя той.

"В повечето държави от региона основни предприятия, които са естествени монополисти или са структуроопределящи, в повечето случаи са комбинирана собственост. Държавата има дял, като защитава своите стратегически интереси, и участват частни компании, за да оптимизират ефективността на тези предприятия, да ги направят печеливши и да ги направят с някакви разумни разходи", обяснява Белелиев.

По думите му вдигане на минималната работна заплата ще причини увеличаване на заплащанията по цялата верига, като така ще се влезе в спирала на увеличения. Няма логика да се правят такива автоматични увеличения, без да има увеличение на производителността на труда.

Това повишение е „обречено на провал“, тъй като се прави с административни мерки, добавя Белелиев. Така, според него, се оказва в един момент, че производителността на труда далеч не може да догони минималната работна заплата.

Гостът подчерта, че държавата трябва да стимулира българския бизнес, тъй като това директно ще увеличи приходите от данъци. Вместо това се случва обратното.

"БАСЕЛ е най-големият секторен износител в България - 12% от износа е наш. В същото време се получава така, че от всички търгове, които се правят с обществени средства, с европейски пари, 65% според нашите данни, базирани на открити източници, всъщност са от трети страни - Турция и Китай. И се получава така, че българската продукция работи добре и е възприета извън България, а всъщност в България нашите и европейските пари ги даваме в Китай. Ето едно нещо, което би стимулирало бизнеса и би довело до директно увеличение на данъците, защото ако се разрасне нашият бизнес, оттам ще се разрасне и основата върху която се плащат данъците", заключва Белелиев.

Целия разговор може да откриете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.