Дефлацията в китайските фабрики е отслабнала с по-рязък от очаквания темп през януари

Дефлацията в китайската промишленост е отслабнала с по-рязък от очакваното темп през януари главно благодарение на международното поскъпване на металите, въпреки че слабото вътрешно търсене възпира по-устойчив обрат в цените, предава Bloomberg.

Индексът на цените на производител (PPI) се е понижил с 1,4% на годишна база през миналия месец, отбелязвайки най-скромния си спад от юли 2024 г., според данни на Националното статистическо бюро, публикувани в сряда. Потребителската инфлация се е забавила за първи път от август насам заради базов ефект, ускорявайки се с едва 0,2% след забързването от 0,8% през декември.

По-високите световни цени на златото и други суровини прикриват донякъде мащаба на дефлационния натиск в Китай. Макар повечето икономисти да прогнозират възстановяване на потребителските и производствените разходи тази година, низходящият натиск върху цените вероятно ще се запази при липса на силно възстановяване на вътрешното търсене.

Според средната прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg, потребителските цени в Китай вероятно ще се повишат с 0,7% тази година спрямо предходната. Това би било сред най-ниските нива на инфлация в света и значително под правителствената цел от 2%.

Последното подобрение при PPI до голяма степен се дължи на промени в отрасли нагоре по веригата, като обработката и рафинирането на метали. Спадът в цените на производствените стоки - показател за представянето на добива, суровините и производството - се е свил до 1,3% през януари от 2,1% през декември. В същото време понижението при потребителските стоки - от храни до ежедневни продукти - се е задълбочило до 1,7% спрямо 1,3% през същия период.

Китай остава в хватката на дефлацията, която подкопава доходите и печалбите. Дефлаторът на брутния вътрешен продукт (БВП) намаля за трета поредна година през 2025 г. - най-дългата подобна серия от края на 70-те години, когато страната започна преход към пазарна икономика.

Дефлационният натиск се наблюдава още от края на пандемията от Covid-19, до голяма степен вследствие на продължителната криза в жилищния сектор и слабото потребителско търсене. Свръхкапацитетът в някои индустрии доведе до свръхпредлагане, принуждавайки компаниите да намаляват цените, за да оцелеят.

Инфлацията за цялата календарна 2025 г. беше нулева - най-ниското равнище от 2009 г. и далеч под официалната цел от около 2%.

На месечна база производствените цени се повишават от октомври насам, отбелязвайки най-дългата серия от началото на 2022 г. Това отразява комбинация от фактори, включително глобалното поскъпване на металите, усилията на правителството да ограничи конкуренцията и нарасналото търсене на електроника, свързана с изкуствения интелект (AI).

Цените на материалите от цветни метали скочиха с 16,1% на годишна база през януари, а изходните цени в добива и преработката на цветни метали се повишиха с 22,7%.

Китайските власти сигнализираха, че поддържането на „разумно възстановяване на цените“ ще остане ключов фактор в паричната политика през 2026 г. Китайската централна банка потвърди ангажимента си към гъвкаво използване на инструменти като намаляване на лихвите и задължителните резерви за банките. Подобни мерки вероятно ще бъдат предприети само при значително забавяне на икономиката или при външни шокове, като американски мита или пазарни разпродажби, посочват анализатори от Huaxi Securities.

В същото време централната банка отбеляза „положителни промени“ в цените и заяви, че усилията за стимулиране на потреблението ще подобрят пазарното доверие и ще подкрепят възстановяването на инфлацията.