Китай постави най-ниската си цел за растеж от 1991 г. насам

Китай сигнализира, че втората по големина икономика в света навлиза в епоха на по-бавно разширяване, поставяйки цел за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) между 4,5% и 5% през тази година, съобщава Wall Street Journal.

Това е най-ниската цел, поставяна поне от 1991 година насам, и следва три години, през които официалните лица призоваваха за растеж от „около 5%“. Ако икономиката на Китай се разшири с под 5% през тази година, това ще бъде най-бавният растеж, отчетен от страната за повече от три десетилетия, с изключение на годините на пандемията от Covid-19.

Китай обяви, че БВП на страната е нараснал с 5% в реално изражение през миналата година, като е постигнал официалната си цел въпреки подновената търговска война със САЩ.

По-ниската цел за БВП за 2026 г. отразява нивото на толерантност към по-слаб растеж, докато китайската икономика се бори с понижените разходи на домакинствата, забавените инвестиции и стагнацията на пазара на недвижими имоти.

По-малко амбициозната цел за растеж дава на китайските лидери известна свобода на действие в сложната геополитическа обстановка – включително конфликта в Близкия изток и заплахата от по-нататъшен търговски натиск от страна на президента Тръмп – като в същото време продължават да преследват стратегическата цел на Пекин за технологична самостоятелност.

Премиерът Ли Цян, вторият по ранг лидер в страната, заяви в годишния доклад за работата на правителството, публикуван в четвъртък, че Китай трябва да „усъвършенства собствените си способности да се справя с външните предизвикателства“.

С рекоред търговски излишък от 1,2 трлн. долара през миналата година растежът на Китай става все по-зависим от износа. Това създава световен дисбаланс, който предизвиква критики от търговските партньори на страната и глобални институции като Международния валутен фонд. Според данни на правителството износът е бил двигател на икономическия растеж в Китай през 2025 г. в степен, невиждана от 1997 г. насам.

Икономисти от страната и чужбина отдавна призовават Китай да преориентира икономиката си към такава, която се задвижва повече от потреблението и по-малко от неговата мощна производствена и експортна машина. Такова преориентиране би могло да облекчи напрежението с останалата част от света и да даде на китайците по-голяма покупателна способност.

Но би било трудно да се постигне значително пребалансиране на модела на растеж на Китай в съчетание с дългосрочните му цели за технологично и производствено господство.

Китай навлиза в първата година от следващия си петгодишен икономически план, в който официалните лица сигнализират намерението си да се придържат към настоящата си посока към укрепване на превъзходството си в областта на съвременното производство и постигане на технологична самодостатъчност от Запада, воден от САЩ.

Въпреки че технологичните постижения на Китай предизвикват завист в целия свят, голяма част от вътрешната икономика на страната се затруднява в дефлационна среда, в която свръхпроизводството и недостатъчното търсене предизвикаха конкуренция, която доведе до ерозия на печалбата. Доверието на потребителите и бизнеса се е влошило, растежът на заплатите е в застой, а безработицата сред младите хора достига исторически високи нива.

Ли определи стимулирането на вътрешното търсене като основна политическа цел на страната за 2026 г. за втора поредна година и призова за усилия за разширяване на инвестициите – област, която претърпя неочаквано забавяне през миналата година.

За да подкрепи целите си, Китай определи цел за фискален дефицит от около 4% от БВП, в съответствие с рекордната цел за дефицит от миналата година, което дава на политиците достатъчно пространство за увеличаване на държавните разходи, ако е необходимо. В допълнение към официалната цел за фискален дефицит властите разполагат с редица други методи за стимулиране на държавните разходи.

По-конкретно, Пекин заяви, че ще представи нови финансови инструменти за стимулиране на инвестициите на стойност 800 млрд. юана (116 млрд. долара).

В същото време правителството заяви, че целта му е да увеличи разходите за отбрана с 7,0% през тази година в сравнение с целта за ръст с 7,2% през 2025 г. в момент, в който други страни като САЩ и много от глобалните им съюзници, включително Япония, планират да увеличат военните си разходи.

Пекин определи целта за потребителската инфлация за тази година на около 2%, без промяна спрямо миналата година. Миналата година индексът на потребителските цени остана стабилен, което отразява слабото търсене в икономика, в която домакинствата са все по-загрижени за перспективите за работа и стойността на домовете си.

Правителството също така се ангажира да създаде над 12 млн. работни места в градовете, като целта е да се запази равнището на безработицата на или под 5,5%. И двете цели са непроменени спрямо миналата година, което предполага продължаване на политиката, въпреки че забавянето на икономиката увеличава риска от нарастващо социално недоволство.

Определянето на целта за БВП в диапазона между 4,5% и 5% приближава Пекин до минималното ниво, което ще трябва да поддържа, за да постигне една от основните си политически цели, а именно да достигне БВП на глава от населението на „средноразвита страна“ до 2035 г. За да постигне тази цел, БВП ще трябва да отбележи среден растеж от 4,17% или повече през следващото десетилетие, според официален китайски наръчник, публикуван миналата година.