Свилен Колев: Покупателната ни способност се доближава до средното ниво в ЕС

При сравнение на покупателната способност на населението в България към края на 2025 г. ще видим, че страната ни все още е на последните места в Европейския съюз заедно с Гърция, но напредъкът през последните пет-шест години я доближава до средното ниво в ЕС. Този коментар направи д-р Свилен Колев, заместник-директор на Националния статистически институт (НСИ), в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той прогнозира, че тази тенденция най-вероятно ще продължи. „Покупателната способност на населението в България не намалява въпреки натрупаната висока инфлация през последните шест години, тъй като минималната работна заплата за периода се повиши с почти 100% – от близо 610 лв. през 2020 г. до 620 евро при инфлация от около 50% за периода. Средната работна заплата нарасна с близо 90% между 2020 и 2026 г., като също изпревари инфлацията“, посочи д-р Колев.

Той отбеляза, че само през миналата година средната работна заплата у нас е нараснала с 13,4%, което е най-високият темп на растеж в ЕС, и компенсира инфлацията за 2025 г. от 3-3,5%. Зам.-директорът на НСИ съобщи, че по данни за март годишната инфлация в България ще се ускори до 3,9% спрямо 3,3% по индекса на потребителските цени, а по хармонизирания индекс ще достигне 2,6% на годишна и 0,9% на месечна база. Според него това отразява част от събитията през миналия месец.

Д-р Колев коментира ценовите движения при храните и напомни, че през 2022 г. инфлацията при цените на храните достигна 22%, докато сега тя е на значително по-ниски равнища от 4-5% на годишна основа и няма резки движения. Той отбеляза, че по-голямо ценова динамика се наблюдава в сектора на услугите, като през последните месеци има увеличение с 15-16% в цените на хотели, ресторанти, развлечения, култура.

Икономистът добави, че очакванията за рязко повишаване на цените след присъединяването на България към еврозоната от 1 януари не се оправдаха. „Данните на НСИ сочат, че месечната инфлация през януари е 0,6%. Ценовите ефекти при смяната на валутата са съпоставими с тези в другите страни, които са се присъединили към еврозоната преди България“, обясни д-р Колев и подчерта, че те са еднократни и отшумяват през първите два до три месеца след присъединяването.

Що се отнася до конфликта в Близкия изток, той обясни, че се наблюдава по-рязко поскъпване на горивата през март. „Флаш инфлацията за миналия месец сочи поскъпване на дизела с 13,5%, а на бензина – с около 8%“, съобщи д-р Колев. Той припомни, че при предишните енергийни сътресения през 2021-2022 г. повишението при дизела достигна 40%, а при бензина – 30%. „Общо в категория транспорт цените са се повишили с 18%, докато сега ръстът е с 5,5%“, направи съпоставка икономистът. И припомни, че тогава ефектите се проявиха с лаг от три до шест месеца при различните стоки и услуги, но не се нае да прогнозира дали и сега ще бъде така.

По думите му в търговията на дребно най-важно е да се видят намеренията на мениджърите да увеличават цените. Д-р Колев изтъкна, че цените на храните на едро отбелязват висок ръст, който не се пренася напълно при цените на дребно. "Предстои да се види доколко ценовите ефекти, породени от конфликта в Близкия изток, или от други причини, ще бъдат пренесени в цените на крайните продукти, като колкото по-малко е пренасянето, толкова по-слабо ще е ускоряването на инфлацията, заяви той.

Защо прогнозите за активността в строителството през следващите месеци се подобряват? Какви са тенденциите при промишленото производство? Как се отразява то върху общия икономически растеж на България?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.