Войната в Иран е лоша за инфлацията, но е още по-опасна за икономическия растеж

Дори ако войната в Иран приключи сравнително скоро, световната икономика ще понесе големи щети. Повишаването на енергийните цени може да е най-видимият ефект, но колко дълго ще останат високи те ще определи степента на щетите върху веригите за доставки - и колко силен ще бъде ударът върху световния икономически растеж, пише Маркъс Ашуърт за Bloomberg.

Разходите за потребители и бизнес вече се увеличават, тъй като цената на петрола се колебае около 100 долара за барел. Това се вижда например в Германия, където годишната инфлация за март достигна 2,8% - най-високото ниво от повече от година - след като цените на енергоносителите се повишиха със 7,2%. По-трудно преодолими проблеми като безработицата и намаляващите инвестиции се проявяват по-бавно, но такива също предстоят.

Покачването на цените на потребителските стоки и услугите има силен първоначален ефект върху потребителското доверие. Това може да доведе до искания за по-високи заплати – т. нар. вторични ефекти, които могат да повишат и инфлационните очаквания. За да се превърнат в трайна тенденция обаче, тези вторични сътресения се нуждаят от силна икономика и стегнат пазар на труда – условия, които предизвикаха неконтролируемо покачване на цените след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Този път икономическите перспективи бяха значително по-слаби още преди началото на войната. Дългосрочните рискове за растежа би трябвало да компенсират опасенията от ускоряване на инфлацията.

Няколко големи мениджъри на облигационни фондове, включително JPMorgan Chase и Columbia Threadneedle Investments, смятат, че повишаването на доходността по облигациите този месец подценява риска от икономическо забавяне. „Това, което започва като инфлационен шок, може бързо да се превърне в шок за икономическия растеж, а ние сме на прага да видим значително отслабване на икономиката“, казва Даниел Ивасин, главен инвестиционен директор на Pacific Investment Management Company. Унищожаването на търсенето е типичен резултат от по-високите енергийни цени - процес, който вече се наблюдава на петролния пазар.

Анализатори от Pacific Investment Management Company и Goldman Sachs вече оценяват вероятността от рецесия в САЩ през следващата година на 30% или повече. Дори и конфликтът да приключи скоро, пониженията на прогнозите за брутния вътрешен продукт (БВП) по целия свят ще се редуват едно след друго.

Международният валутен фонд (МВФ) също предупреди за предстоящ „глобален, но асиметричен“ шок за икономическия растеж преди пролетната си прогноза в средата на април, когато централни банкери и финансови министри ще се съберат във Вашингтон. Междинният мартенски доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) беше публикуван със сериозни понижения на прогнозите за растеж в редица държави. Организацията също така предупреди, че потребителската инфлация в САЩ може да достигне 4,2% тази година - перспектива, която ще изисква сериозна решителност от страна на централните банки.

„Мъглата на войната“ прави още по-трудно разграничаването на реалните сигнали в икономическите данни. За централните банкери преувеличената реакция спрямо растящите цени създава двойна опасност от потенциална необходимост да променят бързо курса; превръщането на енергийния шок в рецесия би било катастрофално.

Ако световната икономика изпадне в продължителен спад, който доведе до рецесия в по-уязвими страни, дефлацията може да се превърне в по-големия проблем. Анализатори от UBS предупреждават, че както се увеличава вероятността от по-строга парична политика, така нараства и шансът след това да се наложи поредица от намаления на лихвените проценти. С други думи, прибързаното повишаване на лихвите за борба с инфлацията увеличава риска от грешки.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл изнесе навременна реч в Харвардския университет в понеделник, за да успокои пазарите. Той подчерта, че инфлационните очаквания са стабилни и че лихвената политика на САЩ е на правилното място.

Фед и други централни банки може да се почувстват принудени да повишат лихвите, ако вторичните инфлационни ефекти станат очевидни, но дотогава вероятно е по-разумно да изчакат и наблюдават. Изабел Шнабел, член на Надзорния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), също призова да не се реагира прекалено рязко.

Финансистът от Английската централна банка (АЦБ) Алън Тейлър припомни изследване от 1997 г., съавтор на което е бившият председател на Фед Бен Бернанке. То показва, че голяма част от икономическите щети, приписвани на шокове в цените на енергоносителите, всъщност се дължат на затягането на паричната политика в отговор на тях - а не на самото поскъпване на петрола.

Данните за заетостта извън селското стопанство в САЩ за март, които ще бъдат публикувани в петък преди католическия Великден (тази неделя, бел. ред.), ще бъдат важен барометър. Това, което в момента изглежда като инфлационен проблем, скоро може да се превърне във въпрос дали световната икономика ще запази растежа си. Перспективите очевидно се влошиха през последния месец, но колко сериозно - ще стане ясно с времето.

Централните банки са подложени на икономически шокове още от пандемията от Covid-19 насам. Търпението сега може да се окаже най-разумният им избор, вместо да позволят спомените от 2022 г. да ги подтикнат към прибързано повишаване на лихвите.

Инфлацията без съмнение ще се ускори през следващите месеци, но е възможно бързо да отслабне, оставяйки след себе си отслабена икономика. Понякога по време на кризи, докато ситуацията не се изясни, най-доброто решение е да не се предприема нищо.