Намесата на Тръмп застрашава лидерството на Уорш във Федералния резерв

Американският президент Доналд Тръмп и неговите съюзници не се отказват от опасния и погрешен план да подкопаят независимостта на Федералния резерв - най-могъщата централна банка в света. Въпросът е как ще реагира избраният лично от държавния глава председател Кевин Уорш, пише Джонатан Левин за Bloomberg.

Неговият предшественик Джером Пауъл първоначално избра да мълчи пред атаките срещу Фед, докато не стана ясно, че оставянето на Тръмп да контролира общественото послание само го насърчава да засилва кампанията си. В крайна сметка Пауъл отвърна с директно видеообръщение към американския народ на 11 януари.

Ако Уорш иска успешно да ръководи институция, която функционира чрез интелектуален дебат и изграждане на консенсус, той трябва да спечели доверието на колегите си и да демонстрира висока степен на почтеност. Това започва със способността да се противопостави на Белия дом и открито да осъди неговите опити за сплашване.

Само дни след като Върховният съд на САЩ временно попречи на президента да освободи от длъжност члена на Управителния съвет на Фед Лиса Кук, администрацията, според информации, удвоява усилията си да отстрани членовете на комисията по определяне на лихвените проценти, с които не е съгласна, и да ги замени със свои съюзници.

Според репортаж на Bloomberg News Кук, назначена от Джо Байдън, остава една от основните мишени, както и бившият председател и настоящ член на борда Пауъл. Освен това администрацията се опитва да влияе върху избора на нов президент на клона на Фед в Атланта, който през 2027 г. ще има право на глас при определянето на паричната политика.

Дори ако този опит на Тръмп се провали, той безразсъдно подкопава репутацията на Фед като независима институция и рискува стабилността на американската икономика, като отслабва общественото доверие в нея и в ангажимента ѝ да контролира инфлацията.

През целия си втори президентски мандат Тръмп отправяше лични нападки към Пауъл, обвинявайки го, че води прекалено рестриктивна парична политика, въпреки че повече от пет години инфлация над целевото равнище оправдаваха предпазливостта на председателя. Той се опита да отстрани Кук под претекст, че преди да стане член на Фед е извършила ипотечна измама, а срещу Пауъл насочи Министерството на правосъдието на САЩ заради превишени разходи по ремонта на сграда на Фед. И Пауъл, и Кук определиха тези действия като претекст - и с право.

Досега Уорш говореше правилните неща за необходимостта да се запази независимостта на Фед. Сега той има възможност да покаже, че това не са празни думи, като защити колегите си, дори ако това подразни президента, който го е назначил.

Първо, той трябва публично да защити правото на Кук и Пауъл да останат в институцията до края на мандатите си, при условие че Кук бъде оправдана по обвиненията, свързани с ипотеката. Пауъл чака твърде дълго - чак докато призовките на голямото жури стигнаха до централата на Фед - преди директно да обясни на американците какво се случва. Посланието му беше, че Фед трябва да запази правото си „да определя лихвените проценти въз основа на доказателства и икономически условия“, а не според личните предпочитания на държавния глава.

Кевин Уорш не бива да отлага, макар че засега изглежда прави именно това. Миналата седмица, когато беше попитан по време на дискусионен панел как гледа на решението на Върховния съд, той пропусна отличната възможност да приветства тази малка победа за независимостта на Фед и да защити своя колежка.

„Ще изпълним високите очаквания, които Конгресът ни е възложил - да осигурим ценова стабилност в рамките на нашия двоен ангажимент“, каза той. „И когато го направим, няма да се налага да се тревожим за политиката. Няма да се тревожим и за съдебна намеса.“

Това звучи добре, но при президентството на Тръмп просто не е вярно. Доверието е всичко в централното банкиране. Инфлацията може да се превърне в самоизпълняващо се пророчество и не можеш да вършиш работата си, ако американците се съмняват в мотивите ти. Представителите на Фед не могат да позволят на Тръмп - с неговия огромен медиен мегафон - да има първата и последната дума по този въпрос пред обществото.

Второ, Уорш трябва да настоява Белият дом да не се намесва в избора на нов председател на клона в Атланта. По всяко време Фед разполага с 12 гласа при вземането на решения - седемте членове на Управителния съвет, председателят на клона в Ню Йорк и още четирима регионални ръководители, които се сменят на ротационен принцип. Именно тази сложна, децентрализирана структура досега помогна на системата да устои на намесите на Доналд Тръмп.

Ако администрацията успее да отстрани Кук и Пауъл и едновременно с това чрез неофициални канали повлияе върху избора в Атланта, това би означавало, че шест от дванадесетте гласа във Фед на практика ще бъдат определени от президента. Дори да оставим настрана най-макиавелистките интерпретации, подобна намеса изглежда изключително тревожна.

Не е ясно какво точно смята, че ще постигне администрацията на Тръмп, но нищо добро няма да произлезе от това.

Доминиращата теория беше, че Тръмп се опитва да създаде комисия от послушни хора, които без възражения да одобряват значително по-ниски лихвени проценти. Но когато тази година получи възможност да избере нов председател на Фед, той изненадващо се спря на Уорш - човек, изградил дългогодишна кариера като централен банкер и икономически коментатор с репутация на привърженик на по-строга парична политика. Макар че за кратко изглеждаше съгласен с Тръмп по въпроса за лихвите, само шест седмици след като пое поста, Уорш отново започна да говори като такъв, какъвто мнозина винаги са го смятали.

Друга теория е, че администрацията се опитва да помогне на Уорш да осъществи амбициозна програма за реформи, включително да намали баланса на Фед, който възлиза на 6,7 трлн. долара - цел, която той очевидно споделя с министъра на финансите Скот Бесънт.

Това обаче е късоглед подход. Ако Кевин Уорш бъде възприет като съучастник на изпълнителната власт, ще загуби подкрепата на много повече членове на комисията, отколкото би могъл да спечели.

Уорш има рядката възможност да помогне за връщането на американската икономика към по-бавна инфлация и устойчив просперитет в ерата на изкуствения интелект (AI). Но за да ръководи ефективно Фед, той трябва да покаже на колегите си, че ще защитава както тях, така и почтеността на институцията, на която служат. Заедно със солидните икономически аргументи това е единственият реалистичен път към успеха му.