fallback

Скандалът с подслушванията в Гърция разкри загниващото сърце на Атина

От десетилетия подслушването на телефони е зловеща черта на гръцката държава

13:39 | 22.08.22 г.

“Изцяло съм ангажиран“, каза Кириакос Мицотакис пред публика от индустриалци и предприемачи през април 2018 г., „с правителство от наистина най-добрите хора“. Под неговото управление пороците на миналото – непотизмът, корупцията – вече няма да бъдат толерирани. Гърция, обяви той в деня, в който стана министър-председател през юли 2019 г., може „отново гордо да вдигне глава“.

Три години по-късно много външни наблюдатели са убедени в реформацията, пише журналистът Александър Клап за New York Times. Microsoft, Pfizer и JP Morgan Chase отвориха офиси в страната, рационализирана визова програма стимулира хиляди дигитални номади да се преместят в Атина, а безмилостният тласък в туризма – под наслова „Ще искате да останете тук завинаги!“ - примамва рекорден брой американци към Егейско море това лято. Дори надзорът на Европейския съюз върху икономиката приближава своя край. След десетилетие на трудности страната изглежда претърпя зашеметяваща трансформация.

Но вътре в Гърция цари по-мрачна реалност. Корупцията и конфликтът на интереси, които Мицотакис обеща да изкорени, не само че още съществуват, но в много отношения са по-концентрирани и дълбоки. Гръцката държава далеч не е реформирана, а по-скоро преминала през козметични корекции. През последните седмици скандал с подслушване сензационно разкри загнилата основа. Наречен „Гръцкият Уотъргейт“, той разкри следенето на високо ниво зад бляскавата повърхност. Оказва се, че „Гърция версия 2.0“, която Мицотакис обеща, е просто още от същото.

Скандалът започна с Танасис Кукакис, финансов журналист, известен с разследването си на влиятелни банкови фигури. През юни 2020 г. гръцките разузнавателни служби са го поставили под наблюдение - подслушвайки и двата му телефона - на основание, че представлява заплаха за националната сигурност. Два месеца по-късно Кукакис, който получава информация, че е подслушван, се изправя срещу властите. Наблюдението му спира същия ден.

И това изглежда като да е краят. Но през юли същата година той получава съобщение от непознат номер. „Танасис, знаеш ли за това?“, пише в него на гръцки, последвано от линк, който той натиска. Така неговият iPhone се заразява с Predator – зловреден софтуер за наблюдение, който изпраща данните му към мистериозна, регистрирана в Кипър, но базирана в Атина компания, наречена Intellexa.

Той не е единственият грък, получил подобно съобщение. През септември миналата година Никос Андрулакис – член на Европейския парламент, а по-късно водещ кандидат да поеме Pasok, гръцката лявоцентристка партия и исторически конкурент на партията на Мицотакис – получава същия линк. Той обаче не го натиска. Само дни по-рано, по причини, които правителството все още не е обяснило адекватно, той е поставен под законово наблюдение от гръцките разузнавателни служби.

От десетилетия подслушването на телефони е зловеща черта на гръцката държава. Но под управлението на Мицотакис държавното наблюдение се разрасна до безотчетна до голяма степен бюрокрация. Едно от първите му действия като министър-председател бе да постави гръцкото разузнаване под пряк контрол на кабинета му, а след това да постави – чрез законова поправка – бивш изпълнителен директор на глобална компания за сигурност за негов директор. Оттогава насам броят на подслушваните гръцки телефони стабилно расте. Средно миналата година са се давали разрешения за подслушване на 42 устройства всеки ден, с което във всеки един момент е имало по над 15 хил. гръцки телефона под държавно наблюдение.

Това число е зашеметяващо. Въпреки това тази форма на подслушване е – поне на теория – законна. Използването на Predator, което бе изрично осъдено от Европейския съюз, е нещо съвсем друго. Възможно ли е гръцките разузнавателни служби, които вече провеждат широка кампания за наблюдение, да са възложили още по-дълбоко подслушване на сенчеста частна компания? Възможно ли е правителството на Мицотакис да стои зад хакването?

Не знаем, но от кабинета на министър-председателя идва известна следа. На четвъртия си ден на власт Мицотакис посочва Григорис Димитриадис – бивш кампаниен мениджър и негов племенник – за свой генерален секретар. Позицията е от съществена важност в Гърция – информационна връзка между премиера и, освен други държавни сфери, нейния комплекс за национална сигурност. През последните месеци гръцки журналисти направиха предизвикателна серия от разкрития, свързани с Димитриадис, най-вече това, че докато е бил на поста, той е извършил финансови сделки с кръг от бизнесмени, които са имали отношения и със собственика на Intellexa.

Остава недоказано до каква степен, ако изобщо има такава, Мицотакис е знаел за използването на Predator в Гърция. Той все още не е адресирал въпроса директно, вместо това предполагайки, че скандалът, обхванал правителството му в момента, може да е дело на „тъмни сили извън Гърция“. Членове на кабинета му обаче отхвърлят обвиненията. „Гръцката държава не е купувала никакви незаконни системи за наблюдение от компании като Predator”, настоя министър през юни. Дали правителството на Мицотакис е закупило данни, придобити чрез подобно наблюдение, обаче остава отворен въпрос.

Други въпроси също се трупат. Атинският офис на Intellexa например все още не е претърсен и вероятно продължава да функционира. Защо? Последиците от скандала явно избиват на друго място: в началото на август ръководителят на разузнаването на Мицотакис и генералният му секретар подадоха оставки. Кабинетът на премиера и представител на правителството бързо посочиха, че нито една от оставките не е свързана с атаките на Predator. Единият е бил участвал в „некоректни действия“, а другият – бил жертва на „тоскичен климат“. Какви са били тези действия и защо средата на работа се е влошила остава неясно.

Проблемът тук не е, че корупцията под управлението на Мицотакис задължително е станала по-ендемична спрямо предишните гръцки правителства – или в много други страни от Европейския съюз. (Опозиционни лидери и журналисти са под прицела на зловреден софтуер във Франция, Испания, Унгария и Полша.) Проблемът по-скоро е неустойчивото противоречие между страната, която Мицотакис настоява да представи в чужбина – безупречно демократична държава, чието уважение към върховенството на закона и либералната добросъвестност трябва да бъдат възнаградени с корпоративни инвестиции и долари от туризма - и страната, която той всъщност управлява.

През май, докато скандалът с шпионирането започваше да се разгръща, Мицотакис замина за Вашингтон, за да изнесе реч пред Конгреса за това колко важно е да се поддържат демократичните ценности и да се води битка с автократичните хитрости. В продължение на 40 минути той излагаше необходимостта от социално доверие и силни институции. „Древните гърци“, каза той между бурните аплодисменти, „са смятали арогантността, екстремизма и невъздържаността за най-лошите заплахи срещу демокрацията“.

Въпросът към Мицотакис е: защо той не мисли по същия начин?

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:12 | 14.09.22 г.
fallback
Още от Политика виж още