Гърция излиза от мониторинга след спасителните програми, но болката от икономиите остава

Гърция е напът да излезе от мониторинга след отпускането на спасителния заем – а правителството и кредиторите говорят за края като за приключване на една мрачна епоха, нанесла дълбоки белези на икономиката и обществото, пише Politico.

На 20 август Атина официално отменя засиления режим на наблюдение, който последва трите последователни спасителни програми от 2010 до 2018 г. Ходът изпраща „послание към инвеститорите и пазарите, че Гърция е извън опасност и една стъпка по-близо до инвестиционен клас“, посочва Георгиос Пагулатос, ръководител на мозъчния тръст Hellenic Foundation for European and Foreign Policy в Атина.

„След 12 години трудна глава за нашата страна стига своя край“, каза финансовият министър на Гърция Христос Стайкурас в изявление от миналата седмица, добавяйки, че това ще даде на страната повече свобода в изграждането на икономическата политика.

Европейската комисия приветства постиженията на Гърция и ангажимента ѝ да продължи да извършва реформи след края на засиления режим на наблюдение.

Заглавията обаче прикриват факта, че Гърция все още се бори с много от слабостите, които тежат на растежа от десетилетия, казват анализатори. А те правят икономиката особено уязвима от нови шокове от войната в Украйна, енергийната криза и риска от стагфлация, които висят над еврозоната.

„Инфлацията е на най-високото ниво от 29 години, а заплатите все още са много ниски“, посочва Волфганго Пиколи, съпрезидент на консултантската компания Teneo. “Има нови икономически предизвикателства, които напълно остават настрана в този момент. Фокусът за избирателите е върху реалната икономика, а не върху техническите проблеми“.

Икономиката на Гърция се възстановява от времената на кризата. Нивото на безработица, което през кризата достигна зашеметяващите 28%, сега е 12,5%. Брутният вътрешен продукт нарасна с 8,3% през 2021 г., а ЕК очаква ръстът му да достигне 4% през 2022 г. и 2,4% през 2023 г.

Инфлацията обаче е на ниво от 11,5%, което прави разходите за живот почти непоносими за много гърци. Гърция освен това изостава спрямо най-развитите икономики в това да предлага добре платени работни места, посочва ОИСР.

Нещо повече, въпреки реформите, които Атина трябваше да прокара съгласно спасителните планове, тя не успя да се справи с някои от най-големите структурни предизвикателства. Те включват огромна бюрокрация, особено в правната система, и хронично избягване на данъци. Вместо да диверсифицира икономиката си, Гърция остава изключително зависима от туризма. А огромна част от бизнесите – обикновено малки компании – се смятат за неплатежоспособни.

В същото време Гърция все още носи съмнителното отличие като единствената членка на еврозоната, чийто държавен дълг има рейтинг junk – въпреки че премиерът Кириакос Мицотакис твърди, че страната може да постигне статут на инвестиционен клас през първата половина на 2023 г.

На фона на това гръцкият държавен дълг остава сред най-скъпите в еврозоната – отразявайки настроенията на инвеститорите, че все още има нужда от сериозна премия, за да се държат държавните облигации. Към вторник доходността по 10-годишните ДЦК бе 3,26% спрямо 3,07% за Италия, която е обхваната от политически сътресения. Това е доста над ултрабезопасните германски облигации с доходност от 0,94%.

Пълна промяна?

Гръцкият дълг поскъпва от миналата есен насам, а тенденцията се засили от стъпките на Европейската централна банка към затягане на политиката тази година. Въпреки това доходността по 10-годишните ДЦК остава значително по-ниска от тази в средата на юни, когато достигна 4,69%. Последвалият ангажимент на ЕЦБ да използва нов „инструмент“ за изкупуване на облигации, за да смекчи разходите за заеми в най-задлъжнелите страни в еврозоната – най-вече Италия – отне част от това напрежение.

Инструментът TPI “има стабилизиращ ефект и предлага предпазен механизъм за всяка икономика, която може да се изправи пред криза, например Гърция“, казва Пагулатос.

Нещо повече, колебанията в доходността на облигациите нямат огромно въздействие върху разходите за заеми на Гърция. Нейният дълг - който възлиза общо на 350 милиарда евро - се регулира с ограничен лихвен процент съгласно условията на спасителната програма и около 70 процента от тези задължения се дължат на публични финансови институции, по дългосрочни схеми за изплащане, а не на частни инвеститори.

На местния фронт Атина осъществи няколко реформи, включително в социалната система, пазара на труда и управлението на данъците. Някои дългопланирани мерки остават висящи, но са удължени до октомври, включително напредък по редица приватизации, изчистване на изоставането при пенсиите и въвеждане на системата на данъчните служби в пълен режим на работа.

Гърция е сред най-големите бенефициенти на следпандемичния фонд за възстановяване на ЕС и трябва да получи до 17,8 млрд. евро в безвъзмездни средства и 12,7 млрд. евро в заеми. Планът за възстановяване и устойчивост на страната определя, че 37,5% от средствата по плана ще подкрепи зелените инвестиции, а 23,3% ще бъдат насочени към цифровия преход.

Преосмислени години на криза

Въпреки целия напредък много икономисти сега казват, че дългосрочните разходи по спасителните заеми – които насочиха 290 млрд. евро заеми от ЕК, ЕЦБ и Международния валутен фонд – причиниха болка, която се усеща и до днес. Мерките за икономии, наложени от кредиторите, основно под формата на резки съкращения на обществените услуги и смазващи данъци, възлизащи на 72 млрд. евро.

„ЕС научи много от „уъркшопа“ на гръцката криза и това му позволи да действа по-бързо и по-ефективно при бъдещи предизвикателства“, коментира Евангелос Венизелос, който заема високопоставени позиции в гръцкото правителство между 2011 и 2015 г., включително заместник-премиер, по времето на кризата. „Кредиторите показаха солидарност, но и наказателно отношение“.

Гръцкият БВП се сви от 355,9 млрд. долара през 2008 г. до 188,7 млрд. долара през 2020 г. и сега започва отново да расте, достигайки около 216,4 млрд. долара през 2021 г. Икономическата депресия остави гърците изтощени, ядосани и обезверени. Почти половин милион напуснаха страната, за да отидат към по-богатия север, а малцина са се завърнали.

Гърция постигна невероятен напредък, твърди Алваро Сантос Перейра, директор по изследванията за отделните страни в ОИСР, но допълва, че все още има да направи много, за да настигне останалите държави.

Например, казва той, „почти 15 години след началото на световната финансова криза гръцките банки едва сега се завръщат към едноцифрено съотношение на лошите заеми, което им позволява да започнат да осигуряват финансирането, което е важно за нови инвестиции“.

Сред анализаторите спасителните заеми ще останат спорна тема за години напред.

„Твърде рано е да се каже дали спасителните мерки са били успешни“, каза Пиколи от Teneo. „Икономиката се възстановява, но междувременно се появяват обичайните слабости. Опасенията са, че не се е променило много по отношение на структурата“.