fallback

Берлин: Подкрепата ни за "Северен поток 2" допринесе за войната в Украйна

Германия спря проекта едва когато Путин призна самообявилите се ЛНР и ДНР

10:54 | 30.11.22 г. 20
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

От днешна гледна точка Германия носи отговорност за руската агресия в Украйна, подкрепяйки газопровода "Северен поток 2" дори и след анексирането на Крим през 2014 година, коментира германският министър на правосъдието Марко Бушман по време на своето изявление в срещата със своите колеги от Г-7, която се провежда в Берлин.

We stand united by the side of ??. But we also must say clearly: In response to the annexation of Crimea, the adherence to #Northstream2 was, from today's perspective, Germany's contribution to the outbreak of war, said Federal Minister of Justice @MarcoBuschmann at #G7Justice.

— Bundesministerium der Justiz (@bmj_bund) November 29, 2022

Германия е длъжна да заяви "тази истина директно" и да понесе последствията от нея, коментира още той, цитиран от европейското издание Politico. Позицията на Германия е в рязък контраст с коментарите на политиците само преди година - тогава Берлин защитаваше тезата, че "Северен поток 2" е чисто икономически проект и отхвърляше заявленията, че той ще бъде използван като геополитическо оръжие от Москва.

Германия спря сертифицирането на проекта едва след като руският президент Владимир Путин призна самообявилите се републики ДНР и ЛНР. Няколко дни по-късно Москва започна пълномащабна война в Украйна, която продължава вече повече от 9 месеца.

По време на срещата си в Берлин министрите на правосъдието от Г-7 дискутираха още възможностите за разследване на военни престъпления, извършени в Украйна. В разговорите участва и украинският главен прокурор Андрий Костин, посочват от сайта на германското председателство на организацията.

В заключителната си реч Бушман коментира, че целенасоченото унищожение на гражданската инфраструктура е военни престъпление. "Тук студът и зимата се използват за оръжие. Това е подло", каза той.

Във вечерното си обръщение на 29 ноември украинският президент Володимир Зеленски също отбеляза активната работа в Европа около създаването на специален трибунал за руски военни престъпления.

Русия отхвърля обвиненията, че обстрела на гражданска инфраструктура е нарушение на правилата на войната. Според представителите на Кремъл енергийните съоръжения са легитимна цел за военните на фона на развитието на военните действия. Липсата на захранване например спира доставките чрез жп линиите до фронта. Затова и Русия признава, че обстрелва целенасочено именно обекти на гражданска инфраструктура, но не и че това причинява умишлено страдания на цивилни лица.

Украинските домакинства обаче остават часове наред без ток, газоснабдяване и топлоснабдяване, а температурите в повечето части на страната трайно паднаха под 0°С.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:54 | 30.11.22 г.
fallback
Още от Политика виж още