Да поговорим за една неудобна истина, призовава колумнистката на Financial Times Хелън Томас. Главният изпълнителен директор на Ford през ноември посочи неудобен факт за преминаването към по-малко замърсяващи автомобили: електрическите превозни средства се нуждаят от 40 процента по-малко работници за сглобяването си, отколкото колите и камионите, задвижвани с бензин, каза Джим Фарли.
В известен смисъл той подчертава това, което секторът вече знае: превозните средства с батерии имат по-малко части от тези, задвижвани от двигател с вътрешно горене, и затова са по-лесни за производство. Декарбонизираният автомобилен свят е по-малко трудоемък от този, използващ изкопаеми горива.
Числото обаче беше в горния край на оценките от индустрията. Синдикатът на обединените автомобилни работници в САЩ през 2018 г. заяви, че около една десета от работните му места може да изчезнат в резултат на прехода. Ford възнамерява да осъществява повече производство в рамките на компанията (вместо да го аутсорсва – бел. прев.), което звучи добре за неговите работници, но лошо за веригата за доставки, в която по-малките компании, произвеждащи ауспуси, съединители, скоростни кутии или радиатори, вече са изправени пред морално остаряване.
Автомобилният сектор е краен пример за това как намаляването на вредните емисии може да намали интензивността на труда. Но няма да е единственият. Като начало, както казва Крис Макдоналд от Института за обработка на материали, „докато бизнесът става зелен, той става и интелигентен в същото време“. Подмяната на десетилетни процеси ще означава повече автоматизация, цифровизация и модерни технологии.
Други сектори също са изправени пред сътресения. Подмяната на останалите доменни пещи за стомана в Обединеното кралство, които представляват около 15 процента от индустриалните емисии в страната, с електродъгови би съкратило работните места в тези обекти с 40 до 45 процента, според Антониус Дилен, бивш шеф на British Steel. Тази технология вече е достъпна. Но тъй като Tata Group поиска 1,5 милиарда паунда държавни субсидии за декарбонизиране на стоманодобивните заводи в Порт Талбyт (Уелс), Дилeн вярва, че потенциалните загуби на работни места осуетяват прогреса въпреки факта, че в крайна сметка „това е единственият начин индустрията да оцелее“.
Перспективата за такива загуби на работни позиции, често на места, които вече изпитват икономически затруднения, прави фалшива утехата от прогнозите за съвкупните „зелени работни места“. Тези прогнози обикновено, и удобно, показват, че се създават повече работни места в секторите на възобновяемите енергийни източници или подобренията на дома, отколкото се губят при добива на изкопаеми горива.
Това ще се усети регионално или локално, твърди Мекала Кришнан от McKinsey Global Institute, чиято глобална прогноза предвижда 200 милиона създадени работни места и 185 милиона загубени до 2050 г. Създаването на работни места в краткосрочен план също е изкривено към работните места, свързани с капиталови разходи, като инсталирането на възобновяеми енергийни източници или подобряването на домове.
На национално или местно ниво данните често са лоши. Алекс де Руйтер от университета в Бирмингам анализира прехода в производството на автомобили в Обединеното кралство и заключи, че „липсва разбиране кои фирми са във веригата на доставки и доколко са изложени тези фирми“. Данните за създаването на работни места, междувременно, разчитат на предположения за това каква част от веригата за доставки на нови технологии ще бъде обхваната от дадена страна, като например технологията за автомобилни батерии или зелен водород за промишлени процеси.
Възраждането на американската индустриална политика и вътрешните производствени изисквания, залегнали в субсидиите на Закона за намаляване на инфлацията, вдигнаха мизата за европейската индустрия, която вече се бори да прекъсне зависимостта си от евтината руска енергия. Обединеното кралство, въпреки безбройните проектостратегии, изостава в ключови области като водорода и изглежда неспособно да определи дългосрочна политика и да се придържа към нея.
Иронията е, че се увеличават предупрежденията, че всичко - от изолацията на жилищата през инсталирането на възобновяеми източници на енергия до извличането на минерали от батерии - е изправено пред недостиг на квалифицирани работници. Това поражда непривлекателната перспектива, че преходът може да се забави както поради страховете от загуба на работни места, така и заради недостига на работна ръка. Политиката за преодоляване на тази пропаст като цяло изглежда неадекватна. Правителството на Обединеното кралство си постави за цел да създаде 2 милиона „зелени работни места“ до 2030 г. без да дефинира какво означава това, как ще бъдат осигурени те или къде. То все още не се е задействало по препоръката на собствената си работна група за създаване на нов орган, който да наблюдава прехода на работната сила и да определи нуждите от умения.
В САЩ едно нещо, което не успя да влезе в Закона за намаляване на инфлацията бяха повечето ресурси за обучение и умения, отбелязва Джейсън Уолш от BlueGreen Alliance, коалиция от синдикализирани работнически и екологични групи.
„Нямаме системи за инвестиране в уменията на работниците или за подпомагане на тези, които са изместени от утвърдените сектори“, изтъква той. „Това е голяма празнина.“
Истината е, че преходът към състояние на нетна нула (да не се увеличават парниковите газове в атмосферата – бел. прев.) не е само финансово и технологично предизвикателство. Той е и социално такова.
14:50 | 24.12.22 г.
