fallback

Швеция хвърли ръкавицата на Турция в спора им около НАТО

Стокхолм не може да даде отстъпките, които Анкара иска, и сега решението зависи изцяло от Турция, коментира премиерът на Швеция

12:37 | 09.01.23 г. 5

Швеция не може да даде отстъпките, които Турция иска, за да одобри молбата на страната за присъединяване към НАТО. Според премиера на скандинавската държава Улф Кристерсон Стокхолм е направил всичко възможно, за да отговори на опасенията на Анкара.

Кристерсон хвърли ръкавицата на Турция в най-ясната индикация досега от Швеция, че не може да направи повече, за да убеди Анкара да се откаже от съпротивата си срещу присъединяването на Швеция и съседна Финландия към западния военен съюз, пише FT.

„Турция потвърждава, че сме направили това, което казахме, че ще направим, но също така казва, че иска неща, които ние не можем и няма да дадем. Така че сега решението зависи изцяло от Турция“, коментира Кристерсон на шведска конференция по отбраната.

Новото правителство на Швеция заяви, че присъединяването към НАТО е негов основен приоритет и молбата му е одобрена от 28 от 30-те членки на алианса. Унгария и Турция все още не са дали одобрение. Очаква се унгарският парламент да ратифицира молбите на Швеция и Финландия за членство в следващите седмици.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган многократно обвинява Швеция, че укрива кюрдски терористи и предполагаеми членове на ислямска секта, обвинена за неуспешния преврат през 2016 г. Ердоган посочи и журналистът Бюлент Кенеш, бивш главен редактор на ежедневника Today's Zaman, като поиска депортирането му заради предполагаемата му роля в опита за преврат.

Върховният съд на Швеция през декември отхвърли искането за екстрадиране, като постанови, че Кенеш ще бъде преследван в Турция заради политическите си възгледи.

Стокхолм направи редица отстъпки на Анкара, включително се дистанцира от кюрдската милиция, вдигна ембаргото върху износа на оръжия за Турция и обеща да работи за борба с тероризма.

Кристерсон коментира, че Стокхолм изпълнява ангажиментите, които е поел на срещата на върха на НАТО в Мадрид през юли миналата година. Той поясни, че страната му следва закона за депортациите, като правителството няма роля, процесът е изцяло съдебен.

Министерството на външните работи на Турция не е отговорило на искането на FT за коментар.

Проучванията на общественото мнение показват, че шведите не са склонни да предлагат твърде много отстъпки на Турция: в проучване за всекидневника Dagens Nyheter 79 процента от анкетираните посочват, че искат Швеция да се застъпи за върховенството на закона дори ако това забави нейното членство в НАТО.

Запитан дали Турция ще ратифицира членството на Швеция преди президентските избори през юни, Кристерсон каза, че това е „невъзможно да се знае“.

Пекка Хаависто, външният министър на Финландия, коментира, че изглежда малко вероятно Турция да ратифицира членството на двете страни преди изборите. Следващият възможен краен срок е срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли.

На същата конференция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг коментира, че независимо от процеса, двете кандидатки вече се третират като членки в множество области, вкл. клаузата за взаимна защита на алианса. „Немислимо е НАТО да не действа, ако сигурността на Швеция и Финландия е застрашена“, посочва той.

Улф Кристерсон очерта по време на събитието потенциалния военен принос на Швеция към НАТО, след като стане член. Страната ще участва в мисии на НАТО за въздушна полиция в Прибалтийските държави, Черно море и Исландия. Швеция също ще се стреми да се присъедини към Европейската инициатива за небесен щит - ръководен от Германия план за създаване на континентална система за въздушна и противоракетна отбрана.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 12:37 | 09.01.23 г.
fallback
Още от Политика виж още