Швеция хвърли ръкавицата на Турция в спора им около НАТО

Швеция не може да даде отстъпките, които Турция иска, за да одобри молбата на страната за присъединяване към НАТО. Според премиера на скандинавската държава Улф Кристерсон Стокхолм е направил всичко възможно, за да отговори на опасенията на Анкара.

Кристерсон хвърли ръкавицата на Турция в най-ясната индикация досега от Швеция, че не може да направи повече, за да убеди Анкара да се откаже от съпротивата си срещу присъединяването на Швеция и съседна Финландия към западния военен съюз, пише FT.

„Турция потвърждава, че сме направили това, което казахме, че ще направим, но също така казва, че иска неща, които ние не можем и няма да дадем. Така че сега решението зависи изцяло от Турция“, коментира Кристерсон на шведска конференция по отбраната.

Новото правителство на Швеция заяви, че присъединяването към НАТО е негов основен приоритет и молбата му е одобрена от 28 от 30-те членки на алианса. Унгария и Турция все още не са дали одобрение. Очаква се унгарският парламент да ратифицира молбите на Швеция и Финландия за членство в следващите седмици.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган многократно обвинява Швеция, че укрива кюрдски терористи и предполагаеми членове на ислямска секта, обвинена за неуспешния преврат през 2016 г. Ердоган посочи и журналистът Бюлент Кенеш, бивш главен редактор на ежедневника Today's Zaman, като поиска депортирането му заради предполагаемата му роля в опита за преврат.

Върховният съд на Швеция през декември отхвърли искането за екстрадиране, като постанови, че Кенеш ще бъде преследван в Турция заради политическите си възгледи.

Стокхолм направи редица отстъпки на Анкара, включително се дистанцира от кюрдската милиция, вдигна ембаргото върху износа на оръжия за Турция и обеща да работи за борба с тероризма.

Кристерсон коментира, че Стокхолм изпълнява ангажиментите, които е поел на срещата на върха на НАТО в Мадрид през юли миналата година. Той поясни, че страната му следва закона за депортациите, като правителството няма роля, процесът е изцяло съдебен.

Министерството на външните работи на Турция не е отговорило на искането на FT за коментар.

Проучванията на общественото мнение показват, че шведите не са склонни да предлагат твърде много отстъпки на Турция: в проучване за всекидневника Dagens Nyheter 79 процента от анкетираните посочват, че искат Швеция да се застъпи за върховенството на закона дори ако това забави нейното членство в НАТО.

Запитан дали Турция ще ратифицира членството на Швеция преди президентските избори през юни, Кристерсон каза, че това е „невъзможно да се знае“.

Пекка Хаависто, външният министър на Финландия, коментира, че изглежда малко вероятно Турция да ратифицира членството на двете страни преди изборите. Следващият възможен краен срок е срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли.

На същата конференция генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг коментира, че независимо от процеса, двете кандидатки вече се третират като членки в множество области, вкл. клаузата за взаимна защита на алианса. „Немислимо е НАТО да не действа, ако сигурността на Швеция и Финландия е застрашена“, посочва той.

Улф Кристерсон очерта по време на събитието потенциалния военен принос на Швеция към НАТО, след като стане член. Страната ще участва в мисии на НАТО за въздушна полиция в Прибалтийските държави, Черно море и Исландия. Швеция също ще се стреми да се присъедини към Европейската инициатива за небесен щит - ръководен от Германия план за създаване на континентална система за въздушна и противоракетна отбрана.