След масовите протести грузинските депутати оттеглят законопроекта за „чуждестранните агенти"  

Управляващата партия в Грузия заяви в четвъртък, че се отказва от законопроекта за „чуждестранните агенти" след две нощи на бурни протести срещу него на фона на критиките, че проектът е вдъхновен от руски закон и представлява авторитарна промяна.

Управляващата партия „Грузинска мечта" заяви в изявление, че „безусловно ще оттеглим законопроекта, който подкрепихме, без никакви резерви". Тя се позова на необходимостта от намаляване на „конфронтацията" в обществото.

Законопроектът предвиждаше грузинските организации, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „чуждестранни агенти" или да бъдат глобени. Преди това „Грузинска мечта" заяви, че законът е необходим, за да се разобличат критиците на Грузинската православна църква - една от най-могъщите институции в страната.

Противниците на законопроекта, включително грузинският президент Саломе Зурабишвили, която заяви, че ще наложи вето, ако той попадне на бюрото ѝ за подпис, го сравниха с руски закон от 2012 г., който се използва за потискане на инакомислието. Грузинското правителство твърди, че законът е създаден по модела на американските закони за чуждестранните агенти, действащи от 30-те години на миналия век. Подобен закон се опита да вкара в предишното Народно събрание в България и проруската партия „Възраждане“. 

Законопроектът разгневи поддръжниците на грузинското членство в Европейския съюз, след като представители на ЕС осъдиха проектозакона и заявиха, че той ще усложни пътя на Грузия към присъединяването към блока. През миналата година Европейският съюз отказа да предостави на Грузия статут на кандидат за членство заедно с Молдова и Украйна, като се позова на забавени политически и съдебни реформи. Втори ден продължават масовите протести в Тбилиси. Снимка: EPA/ZURAB KURTSIKIDZE

Парламентът даде първоначално одобрение във вторник, но след това десетки хиляди протестиращи се събраха пред парламента, а в сряда го направиха отново. Някои от протестиращите хвърляха коктейли „Молотов“, камъни и пластмасови бутилки по полицията. Най-малко един прозорец на сградата на парламента е бил счупен, а една полицейска кола - преобърната.

Полицията използва сълзотворен газ, зашеметяващи гранати и водни оръдия, за да разпръсне тълпите след няколкочасов протест. Министерството на вътрешните работи на Грузия съобщи, че 77 души са били арестувани по време на протеста във вторник.

Прозападните настроения в Грузия, която граничи с Русия и загуби около 20% от територията си от подкрепяните от Москва сепаратисти в петдневна война през 2008 г., са високи. Над 80% от грузинското население подкрепят присъединяването към ЕС, сочат социологическите проучвания. 

Според наблюдатели обаче Грузия, която отдавна е ухажвана от Брюксел и Вашингтон, е изостанала в демократичните реформи. Представители на ЕС предупреждават за влошаването на медийните свободи, настояват за съдебни реформи и изразяват опасения за влиянието на Москва зад кулисите.

В седмиците след като Русия започна инвазията си в Украйна през февруари миналата година, Украйна, Грузия и друга бивша съветска държава Молдова подадоха молби за членство в ЕС. Докато Брюксел предостави на Украйна и Молдова незабавен статут на кандидати, той не направи това с Грузия, като ѝ даде списък с реформи, които трябва да извърши първо - от намаляване на влиянието на местните олигарси до подобряване на съдебната независимост и борба с корупцията.

В сряда председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заяви, че е силно обезпокоен от развитието на ситуацията в страната. „Приемането на този закон за „чуждото влияние" не е съвместимо с пътя към ЕС, който [мнозинството] в Грузия иска", написа той в Twitter. Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви във вторник, че окончателното приемане на закона „може да има сериозни последици за нашите отношения".

Във Вашингтон говорителят на Държавния департамент Нед Прайс нарече закона неуспех и заяви, че САЩ са дълбоко обезпокоени от закона, който може да се използва за заклеймяване и заглушаване на независими гласове.

„Този проектозакон ще засегне някои от правата, които са в основата на стремежа на грузинския народ за консолидирана демокрация, за евроатлантическа интеграция и за по-добро бъдеще", заяви Прайс на брифинг във вторник.