Френско-германският двигател на ЕС зацикли

Френско-германският двигател, който беше в сърцето на ЕС от шест десетилетия, се развали. Най-големият виновник за това е новото правителство в Берлин. Канцлерът Олаф Шолц е загрижен най-вече за единството на своята коалиция и икономиката на Германия. Дори когато вдига глава извън страната си, той обикновено поглежда отвъд Атлантика, а не към Париж или Брюксел, пише за Financial Times Мужтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group.

За доказателство е достатъчна речта на Шолц за Европа в Прага миналия август. Канцлерът само бегло спомена Франция. В речта на френския президент Еманюел Макрон за Европа в Сорбоната през 2017 г. Германия бе спомената шест пъти.

Най-големият проблем на Шолц е, че най-малката партия в неговата коалиция, Свободните демократи, се бори за оцеляване, тъй като беше изхвърлена от три провинциални парламента след федералните избори през септември 2021 г. Тя също така е заплашена от поражение на изборите в Бавария и Хесен тази есен. Партията се върна към основните си принципи - безкомпромисна позиция по отношение на Европа, фискална политика и климат - за да се опита да си върне електоралната подкрепа.

Без либералите правителството на Шолц ще падне. Той не би могъл да създаде ново мнозинство предвид сегашното разположение на силите в Бундестага. Това обяснява дефанзивността на европейския дневен ред на Шолц и защо той оттегли подкрепата на правителството си за забраната на двигателите с вътрешно горене в ЕС от 2035 г., въпреки че тя се смяташе за сигурна сделка в Брюксел.

Макрон също има вина. Той има склонност да импровизира, както се видя от много критикуваните му скорошни коментари за Тайван. И може да бъде лицемерен. Той се оплака от германските субсидии за енергийните цени, след като Франция похарчи 100 млрд. евро за свои субсидии.

Френско-германският дует e имал временни сривове и в миналото. Канцлерът Герхард Шрьодер и президентът Жак Ширак почти не разговаряха помежду си няколко месеца след спора относно земеделската политика на ЕС през 1999 г. Канцлерката Ангела Меркел и президентите Никола Саркози и Франсоа Оланд имаха лошо начало на това, което в крайна сметка се превърна в плодотворно сътрудничество, според условията на Меркел, съответно през 2007-2012 и 2012-2017 г.

Но сегашното охлаждане на отношенията отразява нещо по-фундаментално. Новата властова структура в Германия изглежда незаинтересована или нежелаеща да мисли в европейска перспектива. Без това Макрон няма голяма надежда да реализира визията си за „суверенна“ Европа, дипломатически независима от САЩ, без да е зависима от Китай.

Сривът вече подкопава дневния ред на ЕС в области като климата. Той поставя под съмнение реформата на фискалната рамка на ЕС и Пакта за стабилност и растеж, създавайки по-малко предсказуемост за инвеститорите по отношение на устойчивостта на публичните финанси в европейските икономики с висок дефицит и висок дълг. Това също така прави по-малко вероятен силния отговор на Закона за намаляване на инфлацията на САЩ, тъй като председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен търси отчаяно бюджетни средства, за да финансира колективен европейски отговор.

Засечката във френско-германския двигател повдига по-фундаментални въпроси относно стратегическите приоритети на ЕС, особено след като новата комисия встъпи в длъжност след изборите за Европейски парламент догодина. Най-щекотливите въпроси ще бъдат разширяването на ЕС към Украйна, Молдова и Западните Балкани и последиците от това за бюджета и управлението. Промяната на договора за ЕС изглежда неизбежна. Но постигането на напредък по тези въпроси - както и кой в Брюксел би бил в най-добра позиция да го осъществи - ще бъде трудно, ако не и невъзможно, без синхрон между Париж и Берлин.

Повечето от големите постижения на ЕС през последните шест десетилетия бяха оформени съвместно от Германия и Франция или от френско-германски компромиси.

Законодателството, който доведе до създаването на единния пазар през 1993 г., беше отчасти дело на странната двойка Жак Делор (бивш председател на ЕК - бел. прев.) - Маргарет Тачър, но щеше да се провали без Хелмут Кол и Франсоа Митеран, чието приятелство беше онагледено от разходката им ръка за ръка във Вердюн през 1984 г. Еврото до голяма степен бе създадено от Кол и Митеран, като противотежест на обединението на Германия.

Франция и Германия не могат - и не трябва - да доминират в сегашния ЕС с 27 членки, както го правеха, когато съюзът се състоеше първоначално от 6 държави, и за неудобство на Великобритания във формата с 9, 10 и 12 членки. Решенията в Европа сега трябва да бъдат по-колективно начинание.

Но Берлин и Париж би било добре да осъзнаят една фундаментална истина. Тяхната връзка касае не само Франция и Германия. Тя служи на по-висша цел. Това е полигон - ковачница, лаборатория - за това, което е възможно на ниво ЕС. Нищо съществено не може да се случи в Европа, ако двете й най-големи икономики не са на едно мнение.