Когато през февруари мощно земетресение уби десетки хиляди хора в Турция и Сирия, активисти по целия свят започнаха да събират пари за помощи чрез платформи като GoFundMe. Те незабавно се натъкнаха на пречка: американските санкции, пише за Financial Times Франсиско Родригес, професор по международни въпроси в Денвърския университет.
За да се съобрази с тях, GoFundMe каза на потребителите, че не само ще блокира усилията за набиране на средства, цитиращи помощ за Сирия, но и ще спре акаунтите на тези, които правят исканията. Изправена пред обществено недоволство, администрацията на Байдън издаде специален, ограничен във времето лиценз, освобождаващ от санкциите транзакциите за помощ след земетресението в Сирия, след което GoFundMe разреши кампаниите да продължат. Но въпреки че това изключение може да е облекчило някои трудности при предоставянето на помощ на жертвите, не съществуват такива изключения за други държави под санкциите на САЩ.
През последните години санкциите се превърнаха в предпочитан инструмент на външната политика на западните страни за третиране на враждебни международни играчи. В проучване, публикувано наскоро от Центъра за икономически и политически изследвания, показвам, че 27 процента от всички държави - и 29 процента от световната икономика - са обект на санкции, пише Родригес. Това представлява голямо увеличение за последните няколко десетилетия - през 90-те години санкциите засягаха по-малко от 10 процента от страните и около 5 процента от световната икономика.
Има категорични доказателства, че санкциите влошават условията на живот в страните под прицел. Разгледах 32 академични статии, които оценяват техния ефект, отбелязва авторът. В 30 се установява постоянно отрицателно въздействие, измерено чрез бедността, неравенството, растежа, здравните условия и човешките права.
Мащабът на щетите е драматичен. Едно проучване изчислява, че санкциите могат да доведат до спад в брутния вътрешен продукт на засегнатата държава с цели 26 процента - подобен на този от времето на Голямата депресия в САЩ. Друго прочуване установи спад в продължителността на живота на жените с 1,4 години - подобно на ефекта от ковид пандемията. В много случаи щетите са сходни с тези, понесени по време на въоръжени конфликти, което прави икономическите санкции вероятно най-смъртоносното оръжие, използвано от западните сили.
Основният канал, по който действат санкциите, е ограничаването достъпа на публичния сектор до чуждестранна валута. Това обикновено е последвано от спад в разходите за обществено здравеопазване, образование и хранителни помощи. Съпътстващата обезценка на местната валута и инфлацията пък водят до намаляване на реалните заплати.
Привържениците на санкциите твърдят, че режимите на мушка, често отговорни за нарушения на човешките права, и без това е малко вероятно да насочат приходите в чуждестранна валута към своето население. Но данните показват, че ако бъдат принудени да намалят разходите, те ще защитят благосъстоянието на близките си приятели за сметка на по-уязвимото население.
Американските власти твърдят, че техните санкции са насочени само към отговорните за корупцията и подкопаването на демокрацията и човешките права, и не забраняват хуманитарната помощ. Но както стана ясно от случая със Сирия, стандартните хуманитарни изключения често са неефективни, тъй като финансовите институции могат да откажат да обработват транзакции от страх да не помогнат по невнимание за изтичането на средства към санкционирани лица.
През последните години се наблюдава нарастващо използване на така наречените целеви санкции чрез замразяване на ресурсите на централни банки и държавни петролни монополи. Това обаче блокира достъпа до приходите в чуждестранна валута и международните резерви, които са от критично значение за функционирането на всяка икономика, размивайки разликата между целеви и всеобхватни санкции.
Удроу Уилсън (президент на САЩ в периода 1913-1921 г. – бел. прев.) веднъж описа санкциите като „нещо по-страшно от войната“. За съжаление правителствата, които ги налагат, твърде често пренебрегват опасенията за тяхната вреда. Отношението им отразява незачитане на живота на хората в развиващите се страни. Държава, проявяваща такова безразличие към тежкото положение на най-уязвимите групи в света, не може да се нарече защитник на свободата.
17:07 | 08.05.23 г.
