Г. Ферхойген: Паневропейската идея достигна своя край

Паневропейската идея е достигнала своя край, има сериозен проблем в лидерството на Европейския съюз, а какъвто и да е резултатът на президентските избори в Турция, едва ли ще има възстановяване на процеса по присъединяване към съюза. Еврото не е такъв успех, какъвто повечето хора вярват, а рисковете от ядрена реакция във войната в Украйна не трябва да се подценяват. Това са само част от коментарите, които Гюнтер Ферхойген, германски политик, бивш еврокомисар и бивш заместник-председател на Европейската комисия, отправи по време на събитие, организирано от Американската търговска камара в България.

„В трансатлантическите отношения ние, европейците, и американците трябва да стоим заедно, за да посрещнем политическите и икономическите предизвикателства на света, и това важи повече от всякога", заяви Ферхойген. Европейският съюз и САЩ имат най-голямата двустранна търговия и инвестиции и се радват на най-интегрираните икономически отношения в света.

Трансатлантическите отношения са ключови за световната икономика. Заедно икономиките на двете територии формират една трета от световната търговия на стоки и услуги и близо една трета от световния брутен вътрешен продукт (БВП) от гледна точка на покупателната сила. Двустранната търговия и инвестиции подкрепят милиони работни места в САЩ и ЕС, а трансатлантическата търговия достигна исторически връх от 1,2 трлн. евро през 2021 г.

Отношенията между ЕС и САЩ имат страхотен търговски потенциал, който обаче не е използван напълно. В същия момент не трябва да надценяваме проблемите, които имаме. „Да, има търговски спорове, държавни въпроси, но, за да бъдем честни, те формират едва 2% от икономическите отношения“. Макар да са препятствие, Ферхойген обаче смята, че сме много далеч от търговска война.

Продължавайки с политическия аспект на отношенията, държавникът коментира, че НАТО, като най-големия алианс в света, преодоля сериозна криза, когато бе поставен под въпрос дали алиансът е мъртъв от бившия американски президент Доналд Тръмп. „Той със сигурност не е“, каза Ферхойген. „Войната в Украйна е ясно доказателство, че НАТО е назаменим за мира и сигурността. И това е добрата новина“, посочи той.

Лошата новина според него е, че и от двете страни на Атлантика се изпитват тревоги. От една страна, обществото в ЕС смята, че САЩ се опитват да замесят Европа в конфликти, които са предизвикани от доктрината на САЩ, амбицията им и желанието им да бъдат най-силния играч във всеки регион в света.

Последният пример за това е Китай. Френският президент Еманюел Макрон например каза, че проблемът между САЩ и Китай не е наш. „Въпреки това в ЕС се обсъждат отношенията ни с Китай и решението, което намерихме, е, че трябва да намалим риска в нашите отношения с Китай“, каза Ферхойген. Това наподобява идеята хем вълкът да е сит, хем агнето цяло, продължи той, тъй като се опитваме да поддържаме силни икономически отношения с Китай, но в същото време да стоим политически необвързани.

От друга страна, връщайки се към въпроса с опасенията, „САЩ вярват, че европейците подценяват амбициите на Китай и на Русия“, каза Ферхойген. „Стара, добре позната тема е, че американците усещат, че европейците не допринасят справедливия си дял по отношение на отбраната“, като според него това е оправдано. „Нещата започват да се променят, особено в страната, която познавам най-добре – Германия, но това отнема време“, посочи той.

Бившият еврокомисар подчерта и друга тенденция през последните години - много водещи страни на юг променят позициите си, като вече не приемат идеологическата, политическата и икономическата доминираща роля на Западния свят.

„Спрете да ни поучавате, не ни казвайте как да се държим, ние си имаме нашите начини“, са част от позициите, които те заемат. Той уточни, че това важи и за войната в Украйна. Ние казваме, че свободата, демокрацията и демократичните закони са всичко, но не намираме голяма подкрепа от останалата част на света. Държави като Южна Африка, Мексико, Бразилия, Индия смята, че „войната е наша“ и затова санкциите срещу Русия имат ограничен успех спрямо това, което трябва да постигнат, обясни Ферхойген.

Международникът коментира, че сме изправени пред опасност в лицето на руско-китайския съюз. „Ако обединим икономическата сила на Китай и ядрения арсенал на Русия, имаме наистина страховит сценарий“, коментира той. Има обаче интересно развитие по-наблизо – отношенията между Турция и Русия, като според него ЕС подценява неговото значение.

„Европейската интеграция не е поставена под въпрос“, подчерта още Ферхойген. „Да, имаме проблеми, без съмнение. Динамиката на европейската интеграция спира“, допълни той.

Според него има проблем с лидерството – кой управлява ЕС, по отношение на Германия или Франция, които вече не са двигателят на европейската интеграция. Освен това имаме и кохезационен проблем, тъй като различията между страните членки все повече се разширяват. Имаме и стратегически проблем, тъй като просто не знаем в коя посока да поемем, а разширяването не заема високо място в дневния ред.

Ферхойген смята, че за момента паневропейската идея е приключила. „Няма да имаме паневропейски структури на координиране и сътрудничество за момента“. В този контекст обаче трябва да си зададем въпроса какво ще правим със страните, стремящи се към членство в ЕС. Според него най-важната сред тях е Турция заради изборите за президент там. Макар да няма голям надежда за промяна в поста, дори това да се случи, съживяването на процеса за присъединяване към ЕС едва ли ще е възможно, смята бившият еврокомисар. Причината е, че не става въпрос толкова кой е президент на страната, а за това, че твърде много европейски страни се опасяват за големия брой мюсюлмани, които могат да пристигнат.

На въпрос в последвалата дискусия защо в България се влошават настроенията към еврото Ферхойген заяви, че популизмът не е силен само тук или в Гърция например, но и в Австрия, скандинавските държави, дори някои провинции на Германия. Тези национални популистки движения са различни, но и имат общи неща.

„Едното е, че са срещу супернационалния характер на ЕС“, а не срещу съюза сам по себе си, каза той и допълни: „Те са срещу еврото, срещу емиграцията, срещу исляма, срещу членството на Турция и подкрепят Русия и конфликта“.

Един от силните произлизащи рискове наистина е за еврото. Според Ферхойген то всъщност не е такъв успех, какъвто повечето хора вярват, че е. „Най-важните икономически постижения на ЕС – единният пазар и еврото, нямат еднакъв ефект за всички. Те носят много повече ползи за икономически силните държави и много по-малко за икономически по-слабите държави“, посочи той.

Валутата не може да е политически инструмент тук. В други страни обаче тя може да се използва като такъв, за да се компенсира липсата на конкурентоспособност.

На въпрос, свързан с войната в Украйна и как трябва да се реши тя, Ферхойген заяви, че не споделя мнението на мейнстрийма. Според него не трябва да се твърди, че конфликтът започна изненадващо, тъй като историята зад него стартира много по-отдавна, още с обединението на Западна и Източна Германия и разпадането на Съветския съюз. В същото време според него това не е и конвенционална война, тъй като от едната страна имаме ядрена суперсила. Затова не трябва да се подценява възможността да има използване на ядрени способности, независимо дали е случайно, заради недоразумение или от чисто отчаяние.

Според него конфликтът трябва да се реши с преговори, макар че те ще бъдат изключително труднио. В същото време обаче не трябва да се казва на украинците как и какво трябва да заложат в преговорите. „Нямаме право на това, абсолютно нямаме право да кажем на суверенна държава какво трябва да направи“, за да постигне мир.