Най-безопасният избор за Фед е нова лихвена пауза

Федералният резерв на САЩ би трябвало да се чувства оправдан в решението си да направи пауза в повишаването на лихвените проценти на срещата си през юни. Уви, централната банка изглежда решена да ги вдигне отново. Това рискува да отнеме готовата победа на паричната политика. Засега Фед трябва да остане пасивен и да задържи лихвите там, където са, пише за Financial Times Шийла Беър, старши сътрудник в нюйоркския Център за финансова  стабилност и бивша председателка на Федералната корпорация за застраховане на депозитите в САЩ.

Климатичните промени може и да водят до жежки температури, но инфлацията в САЩ се охлажда. Индексът на потребителските цени се е повишил само с 3% през юни на годишна база, спадайки рязко от пика от 9,1% през юни 2022 г. Темпът на увеличение на цените на производител се забави още по-осезаемо.

Упоритите увеличения на разходите за подслон и услуги се забавиха значително. И отделен анализ на Morgan Stanley на необработените данни, взети от нови договори за наем, показва, че жилищните наеми всъщност падат тук-таме. В същото време икономиката остава стабилна. Безработицата е едва 3,6 на сто. Юни донесе със себе си 200 хил. нови работни места.

Тези тенденции дават надежда, че инфлацията може да бъде значително намалена, ако не и победена, без да се задушава икономиката, стига Фед да не прекали.

През последните 15 месеца Фед затегна политиката със зашеметяваща скорост. Той вдигна лихвите от почти нула до диапазона 5-5,25 процента. До април обичайният измерител на паричното предлагане, M2, спадна с 4,6% на годишна база, което е най-голямото понижение, откакто Фед започва да отчита агрегата през 1959 г. Икономиката се нуждае от време, за да се приспособи към тези сеизмични промени в монетарните условия, особено като се има предвид, че Фед поддържаше лихвите близо до нула в продължение на 14 години.

Икономиката изглежда се приспособява - засега - но има няколко още неизпълнени условия. Заеми за трилиони в корпоративни и търговски недвижими имоти все още не отразяват по-високите ставки, но ще трябва да бъдат рефинансирани през следващите няколко години. Домакинствата все още се възползват от паричните резерви, натрупани по време на пандемията, но ще почувстват пълната тежест на по-високите разходи по заемите, след като тези средства се изчерпят. Въпреки че пазарът на труда остава стабилен, растежът на работните места в частния сектор се забави значително.

Работниците и малкият бизнес са изложени на риск особено силно, ако бързите увеличения на лихвите причинят допълнителни банкови проблеми. Това, от своя страна, засилва натиска върху регионалните и местните банки.

Основният фокус на Фед върху повишаването на краткосрочните лихвени проценти доведе до „инверсия на кривата на доходността“, пазарно отклонение, при което разходите за краткосрочни заеми са по-високи от дългосрочните лихви. Ако това продължи, то представлява екзистенциална заплаха за по-малките банки с печалби, които зависят от способността им да използват краткосрочни депозити, за да отпускат по-дългосрочни заеми при по-високи лихви.

Ако Федералният резерв наистина повиши ставките отново – както изглежда ще стане на срещата му тази седмица – той може да смекчи въздействието, като повиши само лихвата върху банковите резерви, но не пипа лихвите, които плаща по фондовете на паричния пазар и на други небанкови финансови посредници.

Използвайки нови инструменти, предоставени му от Конгреса през 2008 г., Федералният резерв може да увеличи ставките, които плаща на банките по техните резервни сметки при него, когато иска да повиши лихвите. Това дава на банките стимул да държат резервите си във Фед, освен ако не могат да постигнат по-висока, отчитаща риска възвръщаемост, като ги дават назаем.

През 2013 г., без разрешение от Конгреса, Федералният резерв създаде „механизъм за обратни репо сделки“ (ONRPP) – реално еквивалента на резервна сметка за небанкови посредници, като фондове на паричния пазар - който плаща лихви почти толкова високи, колкото тези по банковите резерви. Това, както при банките, дава стимул на небанковите организации да държат парите си бездействащи във Фед.

Въпреки че ONRRP трябваше да бъде ограничен и временен, той всъщност се разрасна до размер от около 2 трлн. долара, допринасяйки за финансовата нестабилност чрез източване на депозити от банките.

Намаляването на доходността по ONRRP спрямо целевата лихва на Фед би трябвало да накара фондовете на паричния пазар да пренасочат част от капитала от механизма към инвестиции, които отговарят на кредитните нужди на икономиката. Това би компенсирало свиващото въздействие на евентуално ново вдигане на лихвените проценти, като същевременно би допринесло за стабилността на банките, тъй като голяма част от този капитал ще намери пътя си обратно към банковите депозити.

Федералният резерв е изправен пред трудни избори, но знаем, че по-нататъшното затягане повишава риска от рецесия и финансова нестабилност. Ако Фед продължи да затяга, той трябва да намери начини да намали въздействието. След като Федералният резерв прецени погрешно инфлационните рискове от своята разхлабена парична политика, сега не бива да подценява потенциалното въздействие от страховитото темпо на своето затягане. Най-безопасният избор е да направи пауза.