fallback

Беларуският диктатор, който (още) се държи на власт

Три години след мащабните протести срещу Лукашенко икономиката на страната се приспособява към изолацията, а руска окупация при неговата евентуална смърт е вероятна

07:34 | 09.08.23 г.
Автор - снимка
Редактор

Изминаха три години от провеждането на президентските избори в Беларус, които не бяха нито свободни, нито честни. Свикнал да печели чудесно неконкурентни избори (и след като промени конституцията на Беларус, за да му позволи да изкара няколко мандата), на 9 август 2020 г. Александър Лукашенко се обяви за победител във вота с 80% от гласовете.

По всяка обективна мярка обаче, за първи път от близо три десетилетия Лукашенко загуби избори от опозиционния кандидат Светлана Цихановска, пише Emerging Europe.

Последваха мащабни протести, които бяха посрещнати и потушени с брутална сила от беларуските служби за сигурност, които остават лоялни на Лукашенко. Цихановска беше принудена да отиде в изгнание с децата си в Литва, а членове на екипа на кампанията ѝ бяха арестувани заедно с десетки хиляди от протестиращите.

Миналия месец Цихановска съобщи, че е получила анонимно съобщение, че съпругът ѝ, с когото не са се чували от март, е мъртъв. Тя допълва, че няма доказателства за това, както и че не за първи път се разпространяват подобни слухове. „Не знам как да коментирам. Не съм го чувала от 9 март и на адвокатите е отказан достъп до него“, посочва тя.

Влошаване на ситуацията за политическите затворници

През март 2023 г. самата Цихановска беше осъдена задочно на 15 години затвор по обвинения, включващи държавна измяна и заговор за завземане на власт.

„Днес не мисля за собствената си присъда. Мисля си за хиляди невинни, задържани и осъдени на реални присъди. Няма да спра, докато всеки от тях не бъде освободен“, посочи тя тогава.

Според Държавния департамент на САЩ Беларус продължава да държи над 1500 политически затворници. Освен съпруга на Цихановска, в затвора остава и Виктор Бабарико, друг кандидат за президент и съперник на Лукашенко на изборите през 2020 г.

Съобщава се, че Мария Колесникова, която ръководеше кампанията на Бабарико, а впоследствие и на Цихановска, е държана в пълна изолация в затвора в страната от февруари, без телефонни обаждания или писма и без посещения от роднини или нейния адвокат.

Почти всички политически затворници в страната са подложени на подобни условия. Грубото отношение, включително изтезания, в затворите и местата за задържане е подробно документирано. Някои политически затворници страдат от сериозни заболявания и увреждания и им е отказана медицинска помощ или умишлено са малтретирани, за да се влоши здравето им.

Те често не могат да намерят и подходящо правно представителство поради репресиите на режима срещу адвокатите. Десетки адвокати са били лишени от адвокатските си лицензи, а в много случаи са и арестувани, защото са се осмелили да представляват политически затворници или опозиционни фигури.

Държава-парий

Преди президентските избори през 2020 г. Беларус даваше вид, че бавно се реформира и отваря икономиката си. Оттогава страната се превърна в международен парий с единствен съюзник Русия.

Продължаващото авторитарно управление на Лукашенко, което си позволи отвличане на полет на Ryanair през май 2021 г., за да бъде арестуван беларуският журналист и дисидент Роман Протасевич, и което подкрепя войната на Русия срещу Украйна, допълнително закопава страната.

Поне засега президентът на Беларус Александър Лукашенко не ангажира директно военни сили за нахлуването в Украйна. Той обаче помага на Москва и позволи територията на страната му да бъде използвана като база за започване на атаки срещу Украйна.

Съвсем наскоро Лукашенко излезе и с позиция, че е посредничил в сделка между шефа на наемниците от групата „Вагнер“ Евгений Пригожин и руския президент Владимир Путин, която сложи край на бунта на групата от 23 юни. На Пригожин и неговите наемници беше предложено убежище в Беларус, въпреки че не е ясно колко от бойците реално са прехвърлени в страната.

Миналата седмица Полша беше принудена да насочи сили към границата си с Беларус, след като обвини Минск в нарушаване на въздушното ѝ пространство с военни хеликоптери. Беларуските военни отрекоха подобно нарушение и обвиниха членката на НАТО Полша, един от най-ревностните поддръжници на Украйна, че е измислила обвинението, за да оправдае натрупването на свои войски по границата.

Лукашенко коментира също така, че Полша трябва да му е благодарна, че задържа вагнеровците. „В противен случай, без нас, те щяха да проникнат и да разбият Жешов и Варшава в не малка степен. Така че не трябва да ме упрекват, а трябва да благодарят“, каза той.

На 3 август ЕС се съгласи на нови санкции срещу Беларус. Новите мерки създават по-тясно съгласуване на санкциите, насочени към Русия и Беларус, и ще помогнат да се гарантира, че руските санкции не могат да бъдат заобиколени през Беларус. Разширява се забраната за износ за Беларус на редица изключително чувствителни стоки и технологии, които допринасят за военното и технологично укрепване на страната.

Има и допълнителна забрана за износ на огнестрелни оръжия и боеприпаси, както и на стоки и технологии за използване в авиацията и космическата индустрия.

Икономиката на страната се приспособява

След спада на беларуския брутен вътрешен продукт (БВП) от 4,7% през 2022 г. икономиката на страната показва известни признаци на приспособяване благодарение на отварянето на руските пазари за беларуски продукти, според Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw).

През първите месеци на 2023 г. ситуацията изглежда доста по-добра в сравнение със същия период на 2022 г., макар че картината, според института, е смесена. Индустриалното производство през първите четири месеца нараства с 2,7% на годишна база. БВП през първото тримесечие спада с 2,1% спрямо същия период на 2022 г., но през април съвкупното производство нараства с 3,7% в сравнение с април 2022 г.

Секторът на информационните и комуникационни технологии остава в рецесия през първото тримесечие, тъй като редица софтуерни фирми напуснаха страната. Секторът беше ключов двигател на растежа и реформите преди изборите през 2020 г. В последния индекс на ИТ конкурентоспособността на Emerging Europe, който предлага преглед на ИТ сектора във всичките 23 страни от региона, Беларус пада с още три позиции до 18-то място.

Според wiiw инвестиционната активност остава слаба поради продължаващата несигурност в страната. Частното потребление обаче се повишава благодарение на увеличенията на заплатите и пенсиите и меките парични условия. Очаква се БВП да нарасне с 1,9% през 2023 г.

Бъдещето е несигурно

Слуховете през май, че 68-годишният Лукашенко е починал, повдигнаха сериозни въпроси за бъдещето на страната.

„Има много слухове за здравето на диктатора Лукашенко“, казва Цихановска, която продължава да ръководи беларуското опозиционно движение от изгнание. „За нас това означава само едно нещо: трябва да сме добре подготвени за всеки сценарий. Да насочим Беларус по пътя към демокрацията и да попречим на Русия да се намеси. Имаме нужда международната общност да бъде проактивна и бърза“, посочва тя.

Какво обаче може да направи международната общност е спорно. НАТО няма да рискува война с Русия заради Беларус. Русия и Беларус поне на теория са създали съюзна държава от 1999 г. Въпреки че условията на договора за съюзна държава са неясни, с изключение на задълбочаването на отношенията между двете страни чрез интеграция в икономическата и отбранителната политика, вероятно би било достатъчно за Путин да декларира личен интерес от запазване на стабилността страната – единственият му европейски съюзник.

Официалното анексиране на Беларус е съмнително, но в случай, че Лукашенко почине, Путин ще се стреми да назначи съюзник на поста му и евентуално да окупира страната. Присъствието на силите на „Вагнер“ ще улесни окупация, особено при мащабни демонстрации от страна на населението, което иска да живее в демокрация. В такава ситуация беларуските сили ще са в състояние на объркване и едва ли ще успеят да потушат бунтове сами.

Почти сигурно Путин ще използва договора за съюзна държава като „правно“ основание за намеса при евентуални бунтове. Следователно позицията на беларуските военни и служби за сигурност вероятно ще бъде от решаващо значение.

Остават въпросите дали след смъртта на Лукашенко ще има арести на продемократични протестиращи, за да се запазят останките от режима му, както и дали армията, която не се противопоставя открито на режима, но последователно отказва да участва във войната в Украйна, би приела руска окупация.

Колкото и да е неприятно за тях, западните съюзници на Беларус трябва да са готови да разговарят с всички сили в страната. Най-малкото им трябва план за това.

„Дълбока загриженост“

В позиция на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика се посочва, че ситуацията в страната към момента е по-лоша от всякога за тези, които се осмеляват да изразят критика към системата. „Ние сме дълбоко загрижени за ситуацията по отношение на правата на човека в Беларус“, допълва се в позицията.

Брюксел признава, че режимът на Лукашенко се е превърнал в заплаха за регионалната и международната сигурност чрез редица действия, вкл. принудителното кацане на самолета на Ryanair през май 2021 г. за ареста на Протасевич и продължаващата инструментализация на нелегалната миграция по източните граници на ЕС.

„От 24 февруари 2022 г. режимът стана съучастник в агресивната война на Русия срещу Украйна, като излага на риск собствения суверенитет и независимост на Беларус, за да подкрепи престъпленията на Русия в Украйна. Това съучастие позволи незаконното депортиране на украински деца от Русия на територията на Беларус“, посочва се в позицията на ЕС.

„На 26 май 2023 г. Русия и Беларус предприеха още една ескалираща стъпка, като подписаха споразумение, което позволява разполагането на руски ядрени бойни глави на беларуска територия. ЕС е разтревожен от неотдавнашното разполагане в Беларус на наемниците на Вагнер, дестабилизиращото въздействие в региона и риска, който те представляват за суверенитета на Беларус“, допълва се в позицията.

ЕС приветства и подкрепя усилията на беларуското демократично движение и призовава властите в страната да започнат истински и приобщаващ диалог с всички елементи на обществото, така че да се стигне до свободни и честни избори. Брюксел се ангажира, след като Беларус започне демократичен преход, да помогне на страната за стабилизирането на икономиката ѝ и за реформата на институциите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:49 | 08.08.23 г.
fallback
Още от Политика виж още