fallback

Нетаняху трябва да послуша собствения си съвет, за да избегне по-голяма война

Дали ще повтори грешките, които САЩ направиха в годините след също толкова неочакваната атака на „Ал Кайда“ срещу Ню Йорк, ще реши мястото му в историята на Израел

07:30 | 10.10.23 г. 2
Автор - снимка
Създател

След шока от уикенда, който бе също толкова голям за Израел, колкото бе 11 септември 2001 г. за САЩ преди едно поколение, премиерът Бенямин Нетаняху зададе рамка за отговор. И това дали ще може да се придържа към тази стратегия и да я изпълни – а не да повтори грешките, които САЩ направиха в годините след също толкова неочакваната атака на „Ал Кайда“ срещу Ню Йорк, ще реши мястото му в историята на Израел, пише колумнистът Марк Чемпиън в материал за Bloomberg.

Нетаняху заяви, че страната му е в състояние на война с „Хамас“, обявена за терористична организация от Израел и САЩ. Макар и разбираемо, и дори неизбежно, като се има предвид ситуацията – това не е добър знак. Войните изискват категорични бойни победи, които незадължително водят и до стратегически такива, а стратегическият приоритет на Израел сега трябва да са ограничаващите действия. Този конфликт може да стане много по-тежък, ако му бъде позволено.

По-съществената част от позицията на Нетаняху в събота трудно може да бъде разкритикувана. Той раздели предписанията си за идните дни и седмици в три части: първо, прочистване на бойците на „Хамас“ от израелските територии и възстановяване на сигурността на границата; второ, „Хамас“ да платят цената за нападението, включително в Газа, като в същото време се гарантира сигурността на другите граници, за да няма още атаки; и накрая – единство и хладнокръвие. Втората и третата част ще са трудните за изпълнение.

Вторият елемент е от ключово значение. Той балансира нуждата от възмездие, и за отслабване на капацитета на „Хамас“ за повторен удар, с нуждата да се гарантира, че бруталната атака срещу Израелската територия няма да прерасне в истинска война, водена от Израел, от една страна, срещу държавни и недържавни актьори, от друга. Това вероятно е намерението на „Хамас“.

Въпреки всички паралели с 1973 г. това не е войната от Йом Кипур – все още. Израел бе нападнат от само един от регионалните си неприятели и от един от най-слабите. Някои от бойните опоненти на страната от 70-те години дори се помириха с нея оттогава. И все пак, всичко това може бързо да се промени, ако конфликтът ескалира с яростта на сегашния момент.

Както и САЩ с Афганистан след 11 септември, Нетаняху няма голям избор, освен да изпрати въоръжените си сили в Газа, най-малкото за да си върнат заложниците. Но природата на тази атака не е предопределена. Газа е гъсто населена урбанизирана територия с около 2 млн. жители и постигането на пълен контрол вероятно ще изиска най-покварената и трудна форма на водене на война. Израелските отбранителни сили имат капацитета за това, но не е ясно какъв завършек може да бъде постигнат, а това трябва да бъде установено предварително. Провалът в това отношение струва на САЩ и обикновените афганистанци много. Ирак е дори още по-лош пример.

Пълномащабна инвазия, целяща премахването на „Хамас“ и привържениците му от картата, ще увеличи риска от намеса на други регионални играчи, виждащи възможност пред себе си, докато Израел е зает с Газа. Обществената подкрепа за намеса сред арабските държави също ще нарасне паралелно със снимките на цивилни палестински жертви.

Неколцина, включително американски републикански сенатори, заключиха вече, че Иран е организатор на съботното нападение, подкрепено от 6 млрд. долара ново финансиране, одобрено от администрацията на Байдън като част от сделка за размяна на затворници. Това е разбираемо чудене. Иран подкрепя „Хамас“ и в понеделник президентът Ебрахим Раиси поздрави групата за нападението, което вече отне живота на над 1000 души, мнозина цивилни. Според САЩ няма категорично доказателство за съществено участие на Техеран. Според съобщение на в. Wall Street Journal е имало координация от Иран, позовавайки се на източници от „Хамас“ и „Хизбула“.

Що се отнася до 6-те млрд. долара – тези средства, които представляват по-рано замразени ирански пари, все още са заключени в катарски банки, доколкото това може да е сигурно. Като се има предвид, че средствата пристигнаха в Катар след сделката от 27 септември, те едва ли са могли да платят за продължилата месеци подготовка, необходима за атаката на „Хамас“.

Също така е логично да очакваме, че ако този план е дошъл от Иран, би включвал и втори фронт, отворен от „Хизбула“ в Ливан. Засега „Хизбула“ единствено изпрати няколко предупредителни изстрела към малката оспорвана ивица Шебаа, които бяха посрещнати от също толкова символичен отговор от израелците. Но все пак може тепърва да предстои по-голяма намеса на „Хизбула“.

Други обвиняват Русия, която със сигурност би могла да се възползва от разсейването от своята война в Украйна. Но и тук няма доказателства в подкрепа на твърдението. Може би и те ще се появят, но „Хамас“ сама по себе си има много причини да направи това, което направи. Потвърждението за иранската роля – най-вече – трябва да е категорично, защото това може да предизвика много по-голяма регионална война с непредсказуеми последици. И ако Иран наистина е планирал нападението, то и един по-широк конфликт би бил част от плановете, ако не и цел.

Което ни връща към третия елемент от изказването на Нетаняху: единство и хладнокръвие. Няма нещо, което да оправдае стореното от „Хамадс“, но също така няма да има и възстановяване на щетата, която атаката нанесе на израелското доверие в непробиваемата си отбрана. Това трябва да се прибави към оценката дали безкомпромисният подход на правителството на Нетаняху към всяка палестинска червена линия – от достъп до джамията „Ал Акса“, през статута на Йерусалим и до политиките за настаняване на Западния бряг – е устойчив. Трагедията от събота силно навежда на мисълта, че не е.

Една от причините „Хамас“ да има такъв успех с елемента на изненадата срещу легендарното израелско разузнаване, както и при атаките на границата, изглежда се корени в това, че толкова много ресурс за сигурност е пренасочен северно към Западния бряг за справяне с протестиращите срещу действията на правителството на Нетаняху и техните поддръжници. Израелските протести срещу опитите му да отслаби независимостта на съдебната система в страната създават допълнително разсейване.

Това не е окуражаващо, когато става въпрос за постигане на единство или хладнокръвие. Политическият натиск върху Нетаняху за осъществяване на оптимално отмъщение, а не за стратегическо действие, особено от дясното крило на неговото правителство, ще е съкрушително. Така че са добър знак думите му, че обмисля формирането на ново междупартийно правителство за справяне с извънредната ситуация. Както каза опозиционният лидер Яир Лапид, предстоящата битка „няма да е лесна и няма да е кратка. Има стратегически последици, които не сме виждали от много години. Налице е сериозен риск, че ще се превърне във война на няколко фронта“.

По-малко обещаващо беше обръщението на Нетаняху от неделя, в което обеща победа във война, която ще превърне всяко скривалище в „града на злото“ Газа в руини. Той трябва да държи курса и да следва собствения си съвет за това как да отговори на атаката на „Хамас“ в името на израелците, мнозинството палестинци, които не са войнствено настроени, и собственото си наследство.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 21:55 | 09.10.23 г.
fallback
Още от Политика виж още