Владимир Путин ще остане на власт в Русия и след 2024 г.

Владимир Путин е решил да се кандидатира на президентските избори през март, ход, който ще го задържи на власт поне до 2030 г., тъй като ръководителят на Кремъл смята, че трябва да преведе Русия през най-опасния период от десетилетия, съобщават шестима източници пред Ройтерс.

След като осуети въоръжения метеж на лидера на наемническата група „Вагнер“ през юни, Путин е предприел действия да засили подкрепата сред основната си база в силите за сигурност, въоръжените сили и сред регионалните избиратели извън Москва, докато „Вагнер“ бъде поставена твърдо на колене.

Разходите на Русия за отбрана и оръжия, както и общите ѝ бюджетни разходи нарастват, а Путин имаше редица публични появи, включително в регионите, през последните месеци.

„Решението е взето, той ще участва“, съобщава един от източниците, който има информация за планирането.

Друг източник, също запознат с мисленето на Кремъл, потвърждава, че решението е взето и че съветниците на Путин се подготвят за участието му. Други трима източници отбелязват, че решението Путин да участва на президентските избори през март 2024 г. е взето.

Източниците са говорили пред Ройтерс при условие, че останат анонимни заради чувствителността на политиката на Кремъл.

В потвърждение на съобщение на „Комерсант“ от миналия месец единият от тях отбелязва, че предварително подготвеното обявяване на кандидатурата на Путин ще се състои след няколко седмици.

Макар че много дипломати, разузнавачи и официални представители заявиха, че очакват Путин да остане на власт до края на живота си, досега нямаше конкретно потвърждение на плановете му да се бори за преизбиране.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Путин все още не е коментирал въпроса. „Предизборната кампания все още не е обявена официално“, допълни той.

71-годишният Путин, който наследи Борис Елцин на президентския пост в последния ден на 1999 г., вече е президент по-дълго от всеки друг руски ръководител след Йосиф Сталин, побеждавайки дори 18-годишното управление на Леонид Брежнев.

Дипломати казват, че няма сериозен конкурент, който може да застраши Путин на изборите, ако той отново се кандидатира. Бившият служител на КГБ има рейтинг от 80%, може да разчита на подкрепата на държавата и на държавните медии и публична опозиция на дългото му управление почти липсва.

Но Путин е изправен пред най-сериозните предизвикателства за ръководител на Кремъл след Михаил Горбачов, който трябваше да се справя с рухващия СССР преди повече от три десетилетия.

Войната в Украйна предизвика най-голямата конфронтация със Запада от кубинската ракетна криза през 1962 г., а последвалите западни санкции нанасят най-големия външен удар на руската икономика от десетилетия.

Инфлацията се ускорява, а рублата поевтинява след началото на войната, а разходите за отбрана ще съставляват почти една трета от общите бюджетни разходи на Русия през 2024 г., сочат проектопланове на правителството.

Най-голямата пряка заплаха за продължителното управление на Путин дойде през юни, когато най-влиятелният руски наемник Евгений Пригожин поведе краткотраен метеж.

Пригожин загина при самолетна катастрофа два месеца след метежа, а Путин използва министерството на отбраната и Националната гвардия, за да разшири контрола на съюзниците си над остатъка от силите на „Вагнер“.

„Русия е изправена пред комбинираната мощ на Запада, така че голяма промяна не е целесъобразна“, коментира един от източниците.

Но за някои руснаци войната показва разделителните линии в постсъветска Русия.

„Русия върви назад“, каза Олег Орлов, един от най-уважаваните защитници на човешките права в Русия, пред Ройтерс през юли. „Оставихме комунистическия тоталитаризъм, но сега се върнахме към различен вид тоталитаризъм“, допълни той.