Финансист: България може да изпълни критериите за въвеждане на еврото от 2025 г.

Всички тенденции, които наблюдавам, ми дават оптимизъм, че България може да изпълни всички критерии за въвеждане на еврото от 1 януари 2025 г. Това каза финансистът Борис Петров в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че през последните няколко месеца темпът на инфлация значително се забавя. „Поизчерпа се ефектът от понижаване на годишна база на енергийните суровини, но пък има допълнителен ефект, който може да доведе до допълнително забавяне на инфлацията, който може да наблюдаваме във връзка с динамиката на цените на храните и хранителните стоки“, каза Петров.

По думите му има доста големи различия в националните темпове на инфлация в ЕС, като в миналото това не е било толкова ярко изразено.

„Тази разлика в динамиките на националните показатели до голяма степен се дължи на различното поведение на държавите членки по отношение на преодоляване на проблемите с дефицитите и на високите цени на енергийните суровини през последните 12 месеца. В същото време ЕК удължи срока за действие на мерките за преодоляване на енергийната криза в ЕС, свързана с доставките“, посочи той.

Финансистът очаква през следващите месеци динамиката да е различна в отделните държави и да наблюдаваме държави с много ниска инфлация в еврозоната и едновременно с това държави с доста по-завишена инфлация.

„Това дава възможност на България да изисква от ЕС прецизиране на подхода за трите държави с най-ниска инфлация, като по този начин се дава възможност и с тенденцията за общо забавяне на цените в България ние да отговорим на Маастрихтския критерий за инфлацията“, каза още Петров. 

Той заяви, че е възможно някои от държавите, които са въвели агресивни компенсиращи мерки за справяне с енергийните цени, да не попаднат в извадката на ЕК и това ще даде шанс на България да влезе в еврозоната. „Една от страните с най-ниска инфлация на годишна база в ЕС е Дания и въпреки че страната не е член на еврозоната, нейният показател за инфлацията се взима предвид“, допълни той. 

Петров отчете, че опасността от рецесия в еврозоната не е отминала и на практика имаме съвпадение на структурни проблеми в някои държави.

Той коментира и новия закон за БНБ, като посочи, че той предвижда редица промени, като основната цел е ценовата стабилност, каквато е целта и на паричната политика на евросистемата. 

„Българската народна банка, като част от системата, се включва в постигането на тази ценова стабилност. Значително се разширяват и задачите на БНБ и най-вече по отношение на изпълнението на паричната политика на Европейската централна банка в България във връзка с операциите на БНБ с търговските банки у нас. Тя ще осъществява операциите на Европейската централна банка на територията на нашата страна", каза той. 

По думите на Петров се разширява леко и рамката за управляване на валутни резерви. „Дава се право БНБ да управлява чужди, възложени активи, включително и активи, възложени от ЕЦБ. Запазват се функциите на БНБ като фискален агент на държавата, а също така остава регламентът на статистическата дейност. Остава и регламентът за осъществяване на банков надзор, остават и отговорностите за упражняване на надзор над платежните институции и дружествата, които емитират електронни пари“, каза финансистът.

Вижте целия разговор във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате  тук.