В скандал се превърна заседанието в американския Сенат, на което трябваше да бъде обсъдена помощта за Украйна, пише репортерът на CNN Ману Рейджу в Х (Twitter). На срещата чрез секретна онлайн връзка трябваше да участва и президентът на Украйна Володимир Зеленски.
Лидерът на демократите в Сената Чък Шумър, по чиято инициатива се проведе събитието, обаче съобщи малко преди началото, че той се е отказал в последния момент. Сенаторът не съобщи причините за отказа. Зеленски трябваше да даде информация за хода на войната в присъствието на държавния секретар Антъни Блинкен, военни и други чиновници.
Във Вашингтон са началникът на кабинета на украинския президент Андрий Ермак и министърът на отбраната Рустем Умеров.
Шумър заяви, че републиканците са обсебили дебата в заседанието и са го насочили към защитата на американската граница с Мексико. В последните дни в партията дават сигнали, че биха одобрили продължаване на подкрепата за Киев, ако бъде възстановено строителството на стена по южната граница - проект на бившия президент на САЩ републиканеца Доналд Тръмп.
По време на срещата в Сената републиканецът Том Котън отхвърли обвиненията, че неговата партия се опитва да вкара сигурността по американските граници в дебата за покрепата на Украйна. "Джо Байдън беше този, който ни изпрати предложение за доставки, в което се предвиждат и границите", каза той. По данни на CNN сенаторът се е държал "неуважително" в срещата и буквално е крещял на американските генерали защо не са защитили американската граница. Малко по-късно говорителят на Котън коментира, че гневът на сенатора е бил насочен не към генералите, а към председателя на Сената Чък Шумър.
Преди почти два месеца Байдън поиска от Конгреса да одобри пакет с помощ за Украйна, Израел, Тайван и укрепване на границата с Мексико. Тогава американският президент нарече помощта "инвестиция в бъдещето поколение". Пакетът е обща стойност 106 млрд. долара, от които 61 млрд. долара са за Украйна.
Новото предложение за Украйна предвижда увеличаване на помощта за оръжие
В сегашното предложение за подкрепа на Украйна парите за военна помощ се увеличават - от 12 млрд. долара до 13,5 млрд. долара. 15,1 млрд. долара ще бъдат отделени за обучение на украински военни, предоставяне на разузнавателна информация и друга военна подкрепа, несвързана с доставка на оръжия до 15 ноември 2024 г. Бюджетната помощ за Киев е в размер на 11,8 млрд. долара, както и отделно 2,2 млрд. долара за стратегически сектори, включително транспорт и енергетика.
В проекта са предвидени още и 360 млн. долара за съдебната реформа в Украйна.
В пакета е предвидена още и помощ за Израел и за попълване на оръжейните запаси на САЩ, намалели заради помощта към Украйна и към Израел.
Очакванията са, че това предложение ще бъде разгледано и в двете камари на Сената в следващите дни и до края на годината може да има и "зелена светлина" за новата помощ за Киев.
Русия увеличава ударите с военна авиация, Украйна свали Су-24
Русия увеличава ударите с военна авиация на източния фронт, свидетелства ръководителят на направлението "Таврия" ген. Олександър Тарнавский в Telegram. Под прикритието на самолети руснаците атакуват към Авдиевка, Маринка и Лиман.
От Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна съобщават в своята сводка на бойните действия за 650-я ден от началото на войната, че Авдиевка остава най-горещото място на фронта с отблъснати 25 атаки през изминалото денонощие. Русия напредва към жп линията на север от коксовия завод на града, а украинците - на изток от тази линия. Геолокализирани данни потвъждават за отбити руски атаки и върнати позиции в района на завода.
През миналия ден е имало 97 директни бойни сблъсъка, а под обстрел са повече от 100 населени места в близост до фронтовата линия.
Динамична е обстановката и около Бахмут, като позициите около града се сменят непрекъснато, бойните действия се активизират и край Лиман. Британското военно разузнаване съобщава, че Русия владее почти изцяло населеното място Маринка, украиците - позиции в покрайнините. През изминалото денонощие украинците са отбили повече от 13 атаки към своите позиции. Сателитни данни показаха, че от месеци то е изцяло разрушено. В Маринка, която е прифронтова позиция още от 2014 година, преди войната живееха 9 хил. души, но днес няма нито една оцеляла сграда и всичко е в руини.
След мащабната атака към Крим в сутрешните часове на 5 декември руското Министерство на отбраната информира за още унищожени дронове над Азовско море, Крим и Белгородска област през деня. Вече има потвърждение за поражения по военна петролна база във Феодосия (Крим) след атаката във вторник - взривени са 30 цистерни с горива, разрушени са и радарни системи, сочат видеа след ударите. По неофициална информация това е съвместна операция на Съвета по сигурност на Украйна (СБУ) и военното разузнаване (ГУР).
Украйна свали самолет Су-24 над Черно море, съобщи още украинският президент Володимир Зеленски във вечерното си обръщение за 650-я ден от началото на пълномащабната война в Украйна. По данни на ръководителя на ВВС самолетът се е движил под прикритието на изтребител Су-30, отивайки се да нанесе ракетен удар по Одеса.
Русия също съобщава за поредните свалени украински МиГ-29 - два, над Днипропетровска и Миколаевска област.
В ранните часове на 6 декември Русия изстреля 48 дрона от Крим и Курска област по територията на Украйна, като от тях унищожени от силите на ПВО са 41, сочи статистиката на ВВС на Украйна.
Путин излиза от своята международна изолация
След началото на пандемията от коронавируса руският президент Владимир Путин рядко напуска Русия, а след началото на войната в Украйна визитите в чужбина намаляха съвсем и се ограничиха единствено до страните от ОНД и Китай. Днес (6 декември) обаче руският президент планира посещение в Саудитска Арабия, където ще дискутира случващото се на петролните пазари, а също така и Обединените арабски емирства (ОАЕ), съобщи говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от ТАСС. Сред темите на близкоизточната визита е още и войната в Израел.
От думите на Песков не стана ясно дали Путин ще посети Дубай, където в момента се провежда климатичната конференция на ООН в присъствието на представители на 200 държави по света.
ТАСС съобщава, че в четвъртък (7 декември) в Москва ще пристигне делегация, водена от иранския президент Ибрахим Раиси, като е предвидена среща с Путин същия ден, допълва ТАСС .
Руските затворници са намалели с 35 хил.
От май 2022 година до януари 2023 година руските затворници са намалели с повече от 35 хил. души, сочи статистика на властите, цитирана от The Wall Street Journal. Това е периодът, в който частната военна компания "Вагнер" активно набираше желаещи за участие във войната в Украйна.
Договорите на много от наемниците изтекоха и те се завърнаха в Русия като свободни хора, въпреки че някои от тях осъдени масови убийци. Изданието посочва, че има сигнали за увеличаване на престъпността. Още през юни руският президент Владимир Путин призна, че е помилвал престъпници и след завръщането си в Русия те са извършили повторни престъпления.
"Това е неизбежно", каза той и допълни, че "негативните последици са минимални".
08:04 | 06.12.23 г.
