Основният риск за България не е ротацията, а това, че непрекъснатите избори засилват обещанията за компенсации и съответно не може да се въведе фискална дисциплина. Това заяви Красен Станчев, икономист и основател на Института за пазарна икономика, в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria.
Това води до ръчно управление на икономиката – т.е. дава се на едни или се притискат други, каза Станчев.
Според него друг проблем е, че поради ротацията не се случва промяна на концепцията за върховенството на закона.
Преди прокуратурата имаше една функция – да пази обществото от бандитите, сега органите на обществото – парламентът, правителството и президентът, ще бранят бандитите от обществото, коментира Станчев.
Според него налице е съществено изкривяване на върховенството на закона и именно това може да доведе до въздържане от приемането на България в еврозоната. Той припомни, че сред критериите за страната е и това да се справи с организираната престъпност и корупцията, защото това е много важно за финансовата система.
Икономистът коментира и редица геополитически теми.
При победа на Тръмп на изборите няма да има фундаментална промяна във външната политика на САЩ, смята той. Има постоянни организации и хора, които са свързани с външната политика на САЩ и са активни участници във формирането на политическата мода. Освен миналогодишната, те успяха да прокарат и последната помощ за Украйна, Израел и Тайван от 95 млрд. долара. Тази помощ е свързана с размяна на взаимни услуги във всеки един парламент, посочи Станчев.
„Реалната тежест върху икономиките – както на ЕС, така и на САЩ от руската война в Украйна, е абсолютно поносима от фискална гледна точка“, каза той.
Станчев смята, че когато излязат данни за бюджета за тази година, ще се окаже, че целевото равнище на средствата за отбрана (2% от БВП) в страните в НАТО, е надминато. За някои страни – включително България това ще бъде повече, смята той.
Във връзка с фермерските протести Станчев заяви, че е очаквал до тях да се стигне по-рано заради концепцията, че финансирането на земеделската политика в новите страни членки ще става за сметка на намаляването на субсидиите за старите страни членки.
„В края на миналата година бяха приети два регламента – единият е Механизмът за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM), според който до 2034 г. трябва да изчезнат всички субсидии в ЕС, свързани с производство на въглероден диоксид. През ноември започна обсъждането за това какво да се прави със селскостопанския сектор – това в ЕС го разбраха много бързо, а в България все още не са го разбрали", каза той.
В първоначалния замисъл на Зелената сделка едно от странните неща беше използването на природния газ като преходно гориво, което в крайна сметка финансира войната в Украйна, смята той.
Другият проблем в контекста на фермерските протести е, че когато дълги години има обещания за компенсации, то субсидиите се превръщат в нещо като наркотик, който предизвиква истерия, когато бъде взет, посочи Станчев.
„Всички процеси ще приключат тогава, когато се разрази нова криза от рода на тази през 2008 г.“, заяви икономистът.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „Светът е бизнес“ може да гледате тук.
10:18 | 14.02.24 г.
