Г-7 ще обсъжда използването на замразените руски активи в подкрепа на Украйна през юни

Президентът на САЩ Джо Байдън иска страните от Г-7 да постигнат напредък по плановете за използване на замразени руски суверенни активи в подкрепа на Украйна до времето на срещата на групата в Италия през юни.

Представители на Г-7 са обсъждали варианти за използване на замразените активи на Руската централна банка в размер на 280 млрд. долара като обезпечение за набиране на дълг или издаване на гаранции, съобщават запознати източници, пожелали анонимност, пред Bloomberg.

Дебатът за замразените руски активи се води в момент, в който Украйна е изправена пред критичен недостиг на артилерия и други боеприпаси. Западните съюзници не успяха да доставят бързо обещаните боеприпаси заради изоставането на производството и блокирането на законодателството за новата помощ за страната от САЩ.

Байдън също така лично е казал на съюзниците от групата, според хора, информирани за последните разговори, че ако Украйна падне, според него международният ред ще бъде тотално променен най-малко през следващите пет десетилетия.

Всички съюзници са съгласни, че руските активи трябва да останат замразени, освен ако Русия не помогне за възстановяването на Украйна след войната. Държавите обаче са в противоречие дали би било законно тези средства да се изземват директно.

Говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом е отказал да коментира информацията.

Според източниците на медията Байдън би искал да види, че замразените активи се използват за финансирането на бюджетните нужди на Украйна, а по-късно и за възстановяването ѝ от войната. Той не смята обаче, че това ще замести необходимостта от помощ.

Гледната точка на САЩ е, че не е правилно Русия да решава кога да компенсира Украйна за щетите, които е причинила.

Франция и Германия, заедно с Европейската централна банка, досега се съпротивляваха да поемат по пътя, който би довел до изземване на средствата. Те се тревожат за руски ответни действия, насочени към европейски активи там, както и за потенциалното въздействие върху финансовата стабилност и статута на еврото като резервна валута.

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън и други длъжностни лица омаловажават повечето от тези опасения. В Бразилия тази седмица Йелън каза, че страните от Г-7 трябва да работят заедно, за да проучат възможностите за изземването на самите активи или използването им като обезпечение за вземане на заеми от световните пазари.

Великобритания и Канада също подкрепят изземването на активите, според източниците на агенцията.

Едно от предизвикателствата е, че по-голямата част от средствата са в Европа, предимно чрез базираната в Белгия клирингова къща Euroclear, и евентуално споразумение ще се нуждае от подкрепата на всички държави от Г-7. Друго предизвикателство е намирането на опция, която всички съюзници считат за правно стабилна и която би смекчила рисковете за еврото.

Отделно ЕС бавно постига напредък по отношение на плановете поне да приложи данък върху печалбите, генерирани от тези средства. Миналата година замразените активи са донесли 4,8 млрд. долара.

В сряда президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи тези приходи да се използват за финансиране доставките на оръжия за Украйна.

Русия заплашва с отмъщение, ако съюзниците на Украйна използват активите на централната ѝ банка. Москва проучва възможностите да спре опитите за конфискуване на средствата.