Европейските избори са огледален вариант на нашето национално разпределение в парламента и е много вероятно настоящите пет партии в Народното събрание да излъчат представители и в Европейския парламент. Всички останали изглежда, че нямат реален шанс за това. Това каза пред bTV социологът Добромир Живков.
„Продължаваме промяната – Демократична България“, БСП и „Възраждане“ са трите партии, които увеличават относителния си дял при гласуването за евроизборите, ако вотът беше тази седмица, показва национално проучване на bTV и „Маркет ЛИНКС“, проведено сред 1058 лица над 18 г. в страната в периода 24 февруари – 3 март.
Обичайно при европейски избори гласуват по-скоро твърдите ядра, каза Живков. „Възраждане“ изглежда са успели да се позиционират достатъчно силно като единствената открита евроскептична националистическа политическа сила и това води до увеличаване на тяхната тежест при европейски избори, каза още той.
„През 2019 г. около 33% от българите гласуваха на евроизборите. Сега със сигурност избирателите ще бъдат под 2 млн. души, някъде около 1,8-1,9 млн. души“, отбеляза социологът.
Към момента делът на колебаещите се дали да гласуват е сериозен – около 14-15%. Като цяло можем да очакваме много малки предимства за отделните партии в тези оставащи нерешили, защото те се разпределят близо до разпределението, което вече имаме за подкрепата на отделните политически сили, каза още Добромир Живков.
Трите основни теми, които вълнуват избирателите на местно ниво, са здравеопазване, борба с корупцията и образование. Само 10% от избирателите обаче искат съдебна реформа и не правят връзка между нея и борбата с корупцията.
Данните от проучването отчитат ниско доверие в двете основни институции у нас – Народното събрание и правителството.
Важно е да отбележим ниската степен на доверие в Народното събрание – 11%, което и започна с ниско доверие, каза социологът. Сега нещата се влошават още повече. Доверието в Народното събрание беше по-високо, когато политическата дискусия не се случваше в него. Сега имаме динамика, имаме истински политически дебат, който трябва да се случва там, което от друга страна внася напрежение сред хората, обясни Живков.
Огромна част от обществото е настроена не особено позитивно и спокойно към ротацията, защото непрекъснато избухващите противоречия в управляващата коалиция създават усещането, че всеки момент може да се стигне до следващи избори, каза още социологът.
10:33 | 08.03.24 г.
