fallback

Прогнозите на централните банкери - 90% изкуство и 10% наука

Най-точната прогноза е, че вероятността те да се сбъднат клони към нула

07:27 | 25.04.24 г. 1
Автор - снимка
Създател

В първите години на инфлационното таргетиране в Обединеното кралство тогавашният ръководител на прогнозите в Английската централна банка (АЦБ) влезе един ден в кабинета ми, стискайки лист хартия. На него имаше два реда: прогнозата за инфлацията, изготвена старателно от неговия екип през предходните седмици, и алтернативна прогноза за инфлацията, написана на ръка с молив от тогавашния гуверньор. Само втората видя бял свят, пише за Financial Times Анди Халдейн, бивш главен икономист на АЦБ и настоящ главен изпълнителен директор на Кралското дружество на изкуствата във Великобритания.

Оттогава гуверньорите и ръководителите на паричната политика се сменяха (всеки с различен молив), но процесът на икономическо прогнозиране си остана по същество непроменен: до голяма степен представленчески, обикновено непрозрачен, 90% изкуство и само 10% наука. Неотдавнашният преглед на прогнозите на АЦБ от Бен Бернанке, бивш председател на Федералния резерв на САЩ, макар и пълен с разумни препоръки, е малко вероятно да промени това.

А трябваше да бъде толкова различно. В началото на инфлационното таргетиране използването на инфлационни прогнози се смяташе за пробив. Дългото и променливо изоставане на паричната политика означава, че само чрез изпреварване от една до две години спрямо инфлацията могат да се вземат навременни решения относно лихвените проценти днес.

Прогнозите за инфлацията се превърнаха в основа на паричната политика. Вторият пробив беше тези прогнози да бъдат произведени, последователно и съгласувано, благодарение на икономически модел. Това послужи като дисциплиниращо средство за капризите на монетарните власти. В този смисъл прогнозирането на инфлацията беше ключовото ограничение в „ограничената свобода на действие“ на инфлационното таргетиране.

Бъдещата инфлация, разбира се, е несигурна. Бившият управител на АЦБ Мървин Кинг отбелязваше, че вероятността прогнозите да се окажат верни е почти нула. (Иронично, това е една от малкото прогнози на АЦБ, правени някога, които се оказаха точни.) Това накара много централни банки да определят количествено и илюстрират тази несигурност, в случая на АЦБ чрез така наречените „диапазонни графики“.

След време няколко централни банки - макар не и АЦБ - публикуваха прогнози за лихвените проценти, заедно с инфлацията и растежа, разкривайки повече от бъдещите действия на монетарните власти. „Точковите диаграми“ на Фед (очакванията на членовете на борда му за лихвите – бел. прев.) са такъв пример, като се превърнаха в центъра на неговата комуникация относно паричната политика.

Признавам, пише авторът, нямаше по-ярък защитник на тази нова технология на паричната политика от мен. А самото инфлационно таргетиране се представи много по-добре, отколкото някой би могъл да очаква, относно фиксирането на инфлационните очаквания. Но, честно казано, прогнозирането на инфлацията не беше причина за този успех. Това не е (или не само), защото моделите и техните прогнози са грешни, често много грешни, а тъй като прогнозирането на инфлацията на практика наложи грешни видове ограничения в монетарната политика.

Икономическите модели внасят строгост в политиката, но и липса на гъвкавост. Дори моделите на границата винаги са поне една крачка след събитията в реалния свят: от глобалната финансова криза (когато беше установено, че повечето не отчитат смислено финансовия сектор) до Covid-19 и кризата с издръжката на живота. В тези случаи моделите послужиха за недоглеждане от страна на монетарните власти на събития, които се разиграват пред очите им, но не са вградени в тези модели. Това ги накара първо да пропуснат горепосочените кризи, а след това да реагират твърде бавно.

Тези модели също могат да бъдат манипулирани по начини, които налагат твърде малко ограничения на паричната политика. Моят опит сочи, споделя Халдейн, че много монетарни ръководители изготвяха икономическите си прогнози, изхождайки от предпочитаната си политика. Това е инверсия на начина, по който трябваше да работи инфлационното таргетиране.

Констатациите и препоръките на Бернанке са разумни. Диапазонните графики на АЦБ бяха използвани до голяма степен, за да се запази доверието в централната банка. Предложената им замяна с конкретни сценарии ще осигури по-разкриващо представяне, но ще остави аудиторията до голяма степен на тъмно.

Публикуването на бъдещи лихвени проценти - нито препоръчани, нито изключени от Бернанке - би променило по-фундаментално комуникациията на АЦБ. Тези лихви биха направили експлицитно това, което в момента често е имплицитно. Друг е въпросът дали е полезно. За мен, посочва авторът, има риск от прекомерно разчитане на прекомерна чувствителност към сигналите на централната банка, както показва опитът на Фед.

Джон Кенет Галбрейт (известен канадско-американски икономист от 20 век – бел. прев.) заявява знаменито, че икономиката е изключително полезна, но като начин за намиране на работа на икономистите. Същото може да се каже за прогнозите за инфлацията и централните банкери. Въпреки всички разумни анализи на Бернанке, прогнозирането вероятно ще си остане интерпретативен танц - винаги мистериозен, понякога просветляващ, но в крайна сметка шоу, което не разкрива много, завършва Халдейн.

Ходовете на централните банки и влиянието им върху икономиката са една от темите на ексклузивен блиц разговор с проф. Ричард Вернер, с който започва банковият форум на Investor.bg Banking Today днес (25 април) в Интер Експо Център в София.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 10:59 | 29.04.24 г.
fallback
Още от Политика виж още