Защо е толкова трудно да се правят инвестиционни прогнози?

В бизнеса с инвестициите стандартна практика е да се правят макро прогнози и да се залагат парите на клиентите върху тях. А в наши дни изглежда, че инвеститорите се придържат към всяка дума на прогностиците. Въпреки че отдавна съм изразявал пренебрежението си към това, смятам, че сега е важно да помислим защо е толкова трудно да се правят полезни макропрогнози, пише за Financial Times Хауърд Маркс, съосновател и съпредседател на Oaktree Capital Management.

Прогностиците нямат друг избор освен да основават преценките си на модели, било то сложни или неофициални, математически или интуитивни. Моделите по дефиниция се състоят от предположения: „Ако А се случи, тогава Б ще се случи.“ С други думи, взаимоотношения и реакции. Когато мисля за моделирането на икономика, първата ми реакция е да помисля колко невероятно сложна е тази задача.

За да предвидите траекторията на американската икономика, трябва да прогнозирате поведението на стотици милиони потребители, плюс милиони работници, производители и посредници. Следователно реалната симулация ще трябва да борави с милиарди взаимодействия, включително такива с доставчици, клиенти и други пазарни участници по целия свят.

Ясно е, че това ниво на сложност налага използването на опростени допускания. Например, моделирането би било по-лесно, ако можем да приемем, че потребителите няма да купят B вместо A, ако B не е нещо по-добро или по-евтино (или и двете). Ами ако потребителите са привлечени от престижа на B въпреки (или дори поради) по-високата му цена?

Освен това моделът ще трябва да предвиди как всяка група участници в икономиката ще се държи в различни среди. Но потребителите могат да се държат по един начин в един момент и по различен начин в друг подобен. Това до голяма степен е така, защото поведението на участниците се влияе от тяхната психология, която може да бъде повлияна от качествени, неикономически развития. Как може това да бъде моделирано?

Също така, как един модел може да бъде достатъчно всеобхватен, за да обеме неща, които не са били виждани преди или поне в съвременните времена? Помислете за пандемията от Covid-19. Какъв аспект на съществуващ модел би му позволил да предвиди въздействието й?

На следващо място помислете за ограниченията, присъщи на всеки опит да се предвиди нещо, което не може да се очаква да остане непроменено. „Стационарността“ – вярата, че миналото е статистическо ръководство за бъдещето – може да се приеме за меродавна в областта на физическите науки. Но малко процеси могат да се приемат за стационарни в икономиката и инвестирането.

Дори ако инвеститорите по някакъв начин успеят да направят правилна икономическа прогноза, това е само половината от битката. Те все още трябва да предвидят как тази икономическа дейност ще се превърне в пазарен резултат. Това изисква съвсем различна прогноза, включваща също безброй променливи, много от които се отнасят до психологията и следователно са практически непознаваеми.

И така, възможно ли е да се правят ценни макро прогнози? Не можем да отговорим на този въпрос без първо да решим дали икономическият свят е организиран или действа на случаен принцип. Казано по-просто, дали той е напълно предсказуем, изцяло непредвидим или нещо по средата? Вярвам, че е последното.

Затова смятам, че резултатът от един икономически модел може да сочи в правилната посока през повечето време. Но не винаги може да бъде точен, особено в критични моменти като повратните точки, когато точните прогнози биха били най-ценни.

Както отдавна твърдя, имаме два вида прогнози: екстраполационни, повечето от които са правилни, но непечеливши - тъй като екстраполациите вече са отразени в пазарните цени - и отклоняващи се, които са потенциално много печеливши, но рядко са правилни и следователно като цяло са безполезни. Основното за мен е, че прогнозите не могат да бъдат коректни достатъчно често, за да си струват.

Въпреки това макро прогнозирането продължава. Не смятам прогностиците за мошеници или шарлатани. Повечето са умни, образовани хора, които смятат, че правят нещо полезно. Но личният интерес ги кара да действат по определен начин, а самообосноваването ги кара да се придържат към него въпреки доказателствата за противното. Мнозина ще обвинят неуспешните прогнози за това, че са били изненадани от случайни или екзогенни събития. Но точно в това е въпросът: защо да се правят прогнози, ако толкова лесно се оказват неточни?

В крайна сметка не можем да знаем бъдещето, така че правилната цел на инвеститора е да свърши възможно най-добрата работа при липсата на това знание. Това означава да се съсредоточите върху области, в които човек може да си осигури потенциално предимство чрез знания – като компании, индустрии и ценни книжа – и да разпознаете разликата между прогнозирането накъде отиваме и знанието къде се намираме.