Подкрепата за авторитарни, популистки партии в България и Европа е на исторически връх

„Възраждане“ в момента е третата по големина политическа сила в страната, а подкрепата за популистки партии сред населението е между 10 и 20%.

Подкрепата за популистки партии в Европа

В Унгария делът на избирателите, които подкрепят авторитарни, популистки партии, е 60%. Следва Италия с малко над 50%, а на трето място е Франция с почти 50%. Топ 10 се формира от Гърция, Полша, Чехия, Румъния, Нидерландия, Кипър и Словакия.

Средната подкрепа за леви и десни партии в Европа, които защитават популистки и/или авторитарни идеологии, в момента е 26,9%, посочват авторите на доклада. Това е исторически връх, но от 2019 г. той не расте.

Средна подкрепа за популистки партии в периода 1946-2023 г. Графика: ИПИ

Страховете от имиграцията доведоха до нарастване на подкрепата за десния авторитаризъм и популизъм, докато радикалната левица преживява постоянен спад, констатират авторите на доклада.

Отношението към ЕС се различава сред популистките партии. Макар че тези партии са по принцип по-евроскептично настроени, днес по-малко от тях се застъпват за пълно оттегляне от ЕС, отколкото през предходните години, посочва се още в документа.

Унгария се превърна в олицетворение на нелибералната демокрация чрез усилията на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния контрол и разделение на властите и да ограничи свободата на медиите. Популистките икономически политики на Унгария доведоха до нежелани последствия: контролът върху цените не успя да се справи с инфлацията след пандемията и предизвика изкуствен недостиг на стоки от първа необходимост.

Лявото популистко правителство, което управляваше Гърция през целия период между 2015 г. и 2019 г., с изключение на един месец, "показа липса на уважение към демокрацията и свободата на изразяване", когато се опита да наложи държавна регулация на медиите, посочва се в доклада. Подобни опити за централизиране на властта и ограничаване на свободата на изразяване бяха характерни и за наскоро загубилото изборите дяснопопулистко правителство на Полша.

По време на изборите в Европа през 2023 г. десните популистки партии доминираха в медийните заглавия. В Естония след изборите през март национално- консервативната Консервативна народна партия на Естония (EKRE) стана втората по големина в страната. С 16,1% от гласовете EKRE постигна втория си най-добър резултат в историята и сега е най-голямата опозиционна партия.

Във Финландия през април партия „Финландците“ постигна най-добрия си резултат от вот в историята - 20,1% от гласовете, като за втори път партията влиза в състава на коалиционно правителство.

В Гърция, където през 2023 г. избори се проведоха два пъти, три по-малки национал-консервативни партии спечелиха общо почти 13% от гласовете.

В Испания дясната популистка партия "Вокс" защити позицията си на трета по големина партия на изборите през юни. Тя обаче загуби почти 3 пр.п. от гласовете в сравнение с предишните избори, когато получи 12,4%.

В Словакия Роберт Фицо се върна на поста министър-председател през септември, след като неговата националноконсервативна и лявопопулистка партия "Смер" спечели парламентарните избори. Националистическата Словашка национална партия, или СНС, също влезе в парламента, докато другите две крайно десни политически сили не успяха.

В Люксембург национално-консервативната Алтернативна демократична партия за реформи (ADR) постигна най-добрия си резултат досега, като събра 9,3% от гласовете и стана четвъртата по големина партия в страната.

В Швейцария през ноември дяснопопулистката Швейцарска народна партия (SVP) отново стана най-голямата партия, като спечели 27,9% от гласовете.