Подкрепата за авторитарни, популистки партии в България и Европа е на исторически връх

България е сред държавите в Европа с най-малка подкрепа за популистките и крайни партии. Въпреки това обаче гласовете за популистки партии в страната се увеличават в периода 1991-2023 г. и достигат исторически връх в момента, както и в Европа. Това става ясно от четвъртото издание на Индекса на авторитарния популизъм, изготвен от TIMBRO. Докладът се разпространява в България чрез Института за пазарна икономика (ИПИ).

Класацията е публикувана за първи път през 2016 г. Следващите две издания са публикувани през 2017 г. и 2019 г. Настоящото ѝ издание обхваща 31 държави и изборите в тях, провеждани в периода 1945-2023 г.

Малта, Обединеното кралство и Великобритания са трите държави с най-малка подкрепа на популистки партии. България влиза в топ 10 в тази група. Същевременно в Унгария, Италия и Франция подкрепата за популистките партии е най-голяма.

Подкрепа за популистки партии по държави. Графика: ИПИ

Популизмът в България

През първото посткомунистическо десетилетие изглеждаше, че България върви към двупартийна система, доминирана от Българската социалистическа партия (БСП) – пряк наследник на Българската комунистическа партия, и Съюза на демократичните сили (СДС), широката дясноцентристка коалиция. Този модел бе нарушен през 2001 г., когато изцяло нова антисистемна партия, Националното движение "Симеон Втори" - популистка, но центристка, спечели над 42% от гласовете.

Това поставя началото на постоянни размествания в българската партийна система, като при всички следващи избори в парламента влизат нови партии, а стари си отиват. Това води до високи нива на нестабилност, което прави съставянето на правителства все по-трудно, посочват авторите на доклада.

От началото на настоящото десетилетие българската политика е в най-бурната си фаза. От пролетта на 2021 г. до пролетта на 2023 г. се проведоха пет пъти избори за парламент (три пъти през 2021 г., един път през 2022 г. и един път през 2023 г.). След първите четири не беше съставено стабилно правителство, а поляризацията в политическия живот нараства след всеки вот.

От началото на този век в България се наблюдава постоянно създаване на националистически и крайнодесни партии. Първата, постигнала успех на избори, е „Атака“ на Волен Сидеров.

През 2010 г. радикалната десница се разделя на няколко фракции. На изборите през 2014 г. в парламента влизат две други националистически партии със сходна идеология и политика - ВМРО и Национален фронт за спасение на България (НФСБ), а "Атака", която в парламента подкрепя консервативната ГЕРБ, губи половината от подкрепата си.

На изборите през 2017 г. и трите радикални десни партии се обединиха в изборен съюз, който спечели малко над 9% от гласовете. След изборите тези три партии влязоха в коалиционно правителство с ГЕРБ. Лидерът на партията ВМРО Красимир Каракачанов стана вицепремиер и министър на вътрешните работи. „Атака“ напусна правителството през 2019 г., докато другите две партии останаха в него до 2021 г.

„Презареди България“ (ПБ) (до 2017 г. наречена „България без цензура“) е дяснопопулистка партия, която влезе в парламента през 2014 г., но три години по-късно не успя да спечели нито едно депутатско място. На изборите за ЕП през 2014 г. тя се съюзи с ВМРО, което ѝ позволи да получи представителство в ЕП в периода 2014-2019 г.

НФСБ се обедини с Движение "Воля", което е създадено още през 2007 г. под друго име. В политическо отношение Движение "Воля" е по-близко до другите националноконсервативни партии. То влезе в парламента през 2017 г., като подкрепяше правителството, но не успя да влезе отново през 2021 г.

Националноконсервативната и проруска партия „Изправи се.БГ“ спечели представителство на изборите през 2022 г., но година по-късно напусна парламента.

Тенденцията на спад на популярността на радикалната десница в България е прекъсната в началото на десетилетието от нова партия – „Възраждане“, която се превръща в най-успешната крайнодясна партия в посткомунистическа България. „Възраждане“ е създадена през 2014 г. от настоящия ѝ председател Костадин Костадинов. Преди това Костадинов е бил член на НФСБ и ВМРО, но напуска двете националистически партии, тъй като ги намира за твърде умерени.

Подкрепа за популистки партии в България за периода 1991-2023 г. Графика: ИПИ

Партията е настроена срещу Европейския съюз (ЕС), НАТО и се обявява в подкрепа на политиките, водени от Русия. На партийни събития често се виждат руски знамена и тениски с лика на руския президент Владимир Путин. „Възраждане“ е с лява в икономическата политика, а по социалните въпроси тя е консервативна, като обещава да отстоява християнските ценности и "традиционното българско семейство".