Пет ключови въпроса преди следващото решение на ЕЦБ за лихвените проценти

Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвените проценти на заседанието си следващата седмица, превръщайки се в първата от големите финансови институции, която предприема такава стъпка, след като войната на САЩ и Израел в Иран предизвика енергийна криза, засилваща инфлационния натиск в глобален мащаб.

Но тъй като икономиката на еврозоната е по-слаба в сравнение с предишната енергийна криза след руската инвазия в Украйна през 2022 г., централните банкери вървят по тънък лед, опитвайки се да овладеят растящите цени, без да задълбочат удара върху растежа, причинен от кризата, пише Ройтерс.

Ето пет ключови въпроса за пазарите преди заседанието на 10-11 юни.

Сигурно ли е повишението на лихвите през юни?

Почти напълно. Дори по-предпазливи представители на ЕЦБ като италианския гуверньор Фабио Панета и гръцкия му колега Янис Стурнарас подкрепят подобен ход.

След повишението следващия четвъртък не се очаква ЕЦБ да се ангажира с допълнителни действия и най-вероятно ще повтори мантрата си, че продължава с подхода, основан на постъпващите данни.

Какво ще се случи след юни?

Отговорът на този въпрос зависи от това кога ще приключи конфликтът и колко дълго Ормузкият проток - ключова артерия за пренос на енергоносители - ще остане затворен.

Вместо голям цикъл на повишения като през 2022 г., трейдърите очакват ЕЦБ да вдигне лихвите още веднъж или два пъти тази година след юни, главно за да покаже, че няма да допусне инфлацията да се вкорени за постоянно.

Пазарите смятат, че следващото повишение е най-вероятно през септември, докато икономистите, анкетирани от Ройтерс, са по-разделени - само 60% от тях очакват второ увеличение.

„Две повишения на лихвите вероятно ще бъдат достатъчни, за да подсилят доверието към ЕЦБ, без да причинят сериозно забавяне на икономиката отвъд това, което вече се случва заради по-високите цени на енергоносителите“, каза главният икономист на UBS за Европа Райнхард Клузе.

Разпространява ли се инфлацията към по-широката икономика?

Възможно е – и то по-осезаемо, отколкото при последното заседание на ЕЦБ през април.

Инфлацията в еврозоната се ускори допълнително до 3,2% през май, като инфлацията в сектора на услугите и базисната инфлация (която не включва храните и енергоносителите) нараснаха за първи път от началото на войната.

Според икономисти това може да е знак, че ценовият натиск започва да се разширява.

Два източника на тревога са нарастващите очаквания на компаниите за продажните цени и по-високите средносрочни инфлационни очаквания на потребителите след началото на войната на 28 февруари.

Очакванията за продажните цени обаче са се стабилизирали през май, а анализ на Ройтерс показва, че само една трета от най-големите компании в блока са посочили, че повишават цените си - по-малко, отколкото през 2022 г.

Потребителските инфлационни очаквания също са се стабилизирали, а дългосрочните очаквания остават близо до целта на ЕЦБ от 2%. Това вероятно носи известно успокоение на централните банкери.

„Истински признаци за вторични ефекти все още не се виждат в динамиката на заплатите и инфлационните очаквания“, коментира ръководителят по глобалната макроикономика в ING Карстен Бржески.

Но според централните банкери би било твърде късно да чакат ефект върху заплатите, преди да действат, тъй като тези процеси се проявяват със значително закъснение.

Какво ще покажат новите прогнози на ЕЦБ?

Банката вероятно ще повиши прогнозата си за инфлацията, казва главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн. Икономистите също така очакват понижаване на прогнозите за растеж.

Ще бъдат актуализирани и алтернативните сценарии, публикувани през март. Настоящите цени на петрола и газа поставят перспективата между базовия и неблагоприятния сценарий на ЕЦБ, въпреки че енергийният шок продължава по-дълго, отколкото предполагаше неблагоприятният сценарий, посочва членът на борда Изабел Шнабел.

„Ако представителите на ЕЦБ значително повишат прогнозите за базисната инфлация, това може да увеличи пазарните очаквания за нови повишения на лихвите“, казва икономистът в SEB Пиа Фромлет.

Притеснява ли се ЕЦБ от рисковете при частното кредитиране и изкуствения интелект?

Засега ЕЦБ твърди, че еврозоната не е изправена пред системен риск от последните сътресения в частното кредитиране, тъй като финансовите институции в блока имат ограничена пряка експозиция, въпреки че някои отделни области са уязвими.

Що се отнася до изкуствения интелект, основният риск са киберзаплахите, произтичащи от най-новите AI модели. ЕЦБ ще поиска от банките да предприемат проактивни защитни мерки, заяви членът на борда Франк Елдерсон в сряда.