ЕЦБ: Някои признаци сочат към по-голям риск от инфлация, отколкото през 2022 г.

Не е гарантирано, че настоящият инфлационен шок, пред който е изправена еврозоната, ще бъде по-лек от този при руската инвазия в Украйна през 2022 г., тъй като някои първоначални условия сигнализират за по-големи инфлационни рискове. Това посочват в блог публикация старши икономисти от Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирани от Ройтерс.

Инфлацията в еврозоната скочи до 3,2% миналия месец - далеч над целта от 2% - тъй като войната на САЩ и Израел в Иран доведе до рязко поскъпване на енергоносителите, а част от това увеличение вече се пренася в по-широката икономика чрез услугите. Това прави повишението на лихвите по-късно този месец почти сигурно, но малцина очакват последващо агресивно затягане на паричната политика, въз основа на предположението, че текущите условия не са благоприятни за бързо ускоряване на ръста на цените.

Макар авторите на публикацията, сред които е и Оскар Арсе - ръководител на икономическата дирекция на ЕЦБ - да потвърждават тази хипотеза, те твърдят, че рискът е по-балансиран.

„Някои характеристики сочат към по-ниски инфлационни рискове в момента в сравнение с 2022 г.“, се посочва в блога, който не представлява непременно официалната позиция на ЕЦБ. „Въпреки това редица други първоначални условия сигнализират за по-високи инфлационни рискове спрямо 2022 г.“, се добавя в него.

Ценовият шок засяга предимно петрола, а цените на газа са останали значително по-ниски, което поддържа и цените на електроенергията ниски на фона на разрастването на производството от възобновяеми източници. Освен това търсенето на домакинствата е по-слабо, пазарът на труда е по-нестабилен, а фискалната и паричната политика са по-строги в сравнение с началото на предишния шок, като всички тези фактори ограничават възможността за нов рязък скок на инфлацията.

Въпреки това настоящият шок е по-глобален по характер в сравнение с този от 2022 г., което увеличава риска от допълнителни проблеми, ако той се окаже по-голям, по-широк или по-устойчив от очакваното.

„Глобалният шок има по-големи косвени ефекти върху инфлацията, тъй като ценовият натиск се разпространява по-широко по глобалните вериги на стойността“, посочват авторите на публикацията. „Това от своя страна води до по-рязко повишение на вносните цени и до по-силно пренасяне на енергийния шок към вътрешната икономика“, предупреждават те.

Освен това домакинствата могат по-бързо да започнат да очакват по-бърза инфлация, предвид скорошния опит с рязкото поскъпване, а правителствата разполагат и с по-малко фискално пространство, за да омекотят ценовия натиск, добавят още експертите.