IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Златният поход на централната банка на Полша

Институцията купува повече злато от всяка друга централна банка по света

07:39 | 21.07.26 г.
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

На 9 юли управителят на Полската централна банка Адам Глапински коментира пред репортери, че институцията е придобила 82 тона злато от януари насам. Банката е купувала кюлчета всеки път, когато цената на златото се понижаваше на пазарите.

World Gold Council (WGC), който отчита данните, докладвани на Международния валутен фонд (МВФ), определя количеството като по-малко – 64 тона. Без значение какво точно е количеството, разликата е голяма – следващият в списъка купувач е Узбекистан с 33 тона тази година, а Китай е на трето място с 25 тона, пише Emerging Europe.

Тази вълна не е нова. Глапински я стартира през април 2023 г., докато правителството на „Право и справедливост“ на Матеуш Моравецки все още управляваше страната. Оттогава банката е добавила 385 тона злато към запасите си, като ги е увеличила до 613,85 тона на стойност около 71,77 млрд. евро. Това е повече злато, отколкото Европейската централна банка (ЕЦБ) държи (около 508 тона), и достатъчно, за да постави Полша сред 10-те най-големи притежатели на злато в света.

Полският премиер Доналд Туск някога искаше управителят на централната банка да напусне поста. През март 2024 г. Туск, който победи „Право и справедливост“ на изборите през есента на предходната година, предприе действия за изправяне на Глапински пред Държавния съд по обвинение, че е предал независимостта на банката пред предишната управляваща партия.

Глапински остана на поста си. Мандатът му е до 2028 г., централната банка не се отчита пред нито един министър и доставките на злато продължават. Покупките не са спрели заради смяната на правителството.

Централните банкери си взеха урок от февруари 2022 г., когато западните правителства замразиха около 300 млрд. щатски долара от руските резерви в рамките на дни след нахлуването на руската армия в Украйна. Кюлчетата, които се намират в трезор във Варшава, не могат да бъдат замразени, конфискувани или санкционирани от никого в чужбина. Те не носят лихва, но и нямат контрагент, а за страна на източния фланг на НАТО тази търговия изглежда си струва да се осъществи.

През ноември 2019 г. Глапински докара 100 тона от Английската централна банка, или 8000 кюлчета, с осем полета. Според него златото „символизира силата на страната“.

Централната банка на Узбекистан държи 87% от резервите си в кюлчета.

Китайската народна банка е добавила 14,93 тона злато към резервите си през юни, 20-ия пореден месец на покупки, с което запасите ѝ достигат 2346 тона. Индия и Казахстан са по-спокойни, но не по-малко стабилни. Индийската централна банка купи 18 тона през февруари, за да достигне запаси от 822 тона, а Националната банка на Казахстан добави 12 тона през първото тримесечие. Никоя институция не е продавала злато.

Алеш Михл е купувал по различна причина. От 2022 г. насам управителят увеличава златото на Чешката централна банка от около 12 тона до целта от 100 тона до 2028 г. с разчет, че това ще стабилизира годишните печалби на банката.

Мариса Салим от WGC коментира през юли, че рекорден дял от централните банки възнамеряват да купуват още злато през годината и че три четвърти очакват доларът да се свие като дял от световните резерви в рамките на пет години.

Златото не носи лихва и скрува скъпо да се съхранява. В продължение на две десетилетия това беше достатъчна причина да не се купува така активно от централните банки. Тази логика вече не изглежда да е валидна.

Не всеки залог върху златото се изплаща. През май 1999 г. Гордън Браун, тогавашният финансов министър на Великобритания, обяви продажбата на 401 тона от резервите на страната, а Английската централна банка ги продаде на търг до март 2002 г. на средна цена от 275 щатски долара за тройунция. Продажбата, по-късно наречена „Дъното на Браун“, събра около 3,5 млрд. щатски долара. До 2010 г. цената се утрои и оттогава се покачи още доста.

Централните банки, които купуват най-много злато, се намират на или близо до границата с Русия, сред които Полша, Казахстан и Узбекистан. САЩ, от чийто долар доста централни банки гледат да се отърват, не са добавили нито тройунция към запасите си от десетилетия.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:39 | 21.07.26 г.
Най-четени новини
Още от Пазари виж още

Коментари

Финанси виж още