В Румъния предстои серия от избори при засилена крайнодясна инерция

За Румъния 2024 година ще бъде белязана от четири ключови предизборни кампании. Тя ще започне с избори за Европейски парламент през юни, последвани от парламентарни и местни избори през есента, а след това и президентски избори през декември.

Въпреки че надпреварата не е официално започнала, партийните стратези обмислят изборния календар. Основните опоненти обсъждат три сценария: провеждане на местни избори едновременно с първия тур на президентските избори, провеждане на първия тур на президентските избори и парламентарната кампания едновременно или провеждане на всички кампании поотделно. Силен аргумент в полза на първите два варианта е възможността за повишаване на избирателната активност. Но тези опции могат да играят в полза на една от страните, с което доминиращите политически сили едва ли ще се съгласят, пише Мариана Присажнюк в анализ, публикуван от www.ips-journal.eu.

В момента политическата арена на страната е доминирана от две основни партии – Социалдемократическата партия (СДП) и Национално-либералната партия (НЛП). В исторически план тяхната подкрепа варира от 20 до 30 процента. 

През последните години новите ултрадесни политически проекти увеличиха влиянието си. Една от тези партии, Алиансът за съюза на румънците (AСР), може да спечели около 18 процента на предстоящите избори за Европейски парламент. Според последните проучвания СДП изпреварва пропрезидентските национал-либерали както в парламентарната, така и в президентската кампания, въпреки че НЛП все още може да намали разликата. Следователно основното предизвикателство пред доминиращите партии е да изместят баланса в своя полза и да спечелят няколко важни мандата, които могат да бъдат решаващи за формирането на коалиция в бъдеще.

На местно ниво и двете партии са представени относително равно: както СДП, така и НЛП имат до 14 000 места, включително кметове, местни депутати и депутати от окръзите. Именно местните избори ще дадат начало на по-сериозна политическа конфронтация на национално ниво и ще настроят избирателите.

Президентските избори могат да бъдат наречени най-предвидими. Настоящият лидер на страната Клаус Йоханис, представител на Национал-либералната партия, завършва втория си президентски мандат. Въпреки че все още нито един политик не е обявил официално намеренията си да се кандидатира, фаворитите вече се очертаха в социологическите проучвания. По предварителни данни лидер сред избирателите е настоящият заместник-генерален секретар на НАТО Мирча Джоана (през 2005-2010 г. оглавяваше СДП), а второто място се отрежда на настоящия премиер от същите социалдемократи, Марсел Чолака. Сред първите три фаворита е и лидерът на крайнодесния АСР Джордж Симион.

Очевидно е, че външната политика на Румъния ще остане ориентирана към САЩ, тъй като стратегическото партньорство между страните е въпрос на регионална сигурност. Но реториката на крайнодесните проекти, които си сътрудничат с Русия, е насочена към подкопаване на доверието в САЩ и колективната сигурност на НАТО. По-специално това се проявява в разкази за загуба на суверенитет на Румъния и неоснователни надежди за защита при заплаха от Русия. Така, след като отломки от руски безпилотни самолети паднаха на румънска територия, крайнодесни политици твърдяха, че липсата на реакция на НАТО на този инцидент показва, че стратегически партньори са изоставили Румъния, за което те уж са предупредили.

Фермерските протести, които избухнаха в началото на 2024 г., придружени от опити от страна на АСР и партньори да капитализират вълненията в своя полза, също са ярък пример за въплъщение на цял набор от геополитически фактори и ще повлияят както на европейската, така и на националниете кампании.

До голяма степен външната политика на Румъния се определя от отношенията със съседната Република Молдова, която е част от общото румъноезично културно пространство. Предвид факта, че предизвикателствата пред националната сигурност на Република Молдова са до голяма степен свързани с нахлуването на Русия в Украйна, очаквано и вероятно е засилване на стратегическото партньорство в тристранен формат – Румъния, Молдова и Украйна.

По време на неотдавнашното посещение на украинския президент Володимир Зеленски в Букурещ беше обявено стратегическо партньорство между Румъния и Украйна, което може да се нарече първата стъпка към укрепване на позицията на Букурещ на източния фланг на НАТО. И това не е въпрос на дебат между СДП и НЛП.

Украинският президент Володимир Зеленски (вляво) и румънският президент Клаус Йоханис (вдясно). Снимка: Andrei Pungovschi/Bloomberg

Но не бива да забравяме и общоевропейската тенденция за нарастване на интереса към крайнодесните партии. Националните избори ще се проведат след европейската кампания в Румъния на 9 юни. В този контекст е важно да се отбележи повишената подкрепа за такива крайнодесни проекти като АСР и SOS, които имат шанс да влязат в Европейския парламент. 

Джордже Симион и неговата политическа сила AСР, които се озоваха в парламента през 2020 г., се позиционират като патриоти и синдикалисти. Но на практика „патриотизмът“ на Симион е насочен срещу НАТО и ЕС, както и срещу подкрепата за Кишинев.

Лидерът на SOS е сенаторката Диана Шошоака, която открито провежда консултации с руското посолство, култивира реваншизъм по отношение на териториалната цялост на Украйна и по-специално завърши една от речите си в парламента с фразата „Слава на Москва“. През последните три години АСР удвои позицията си. Covid пандемията и последвалата руска агресия срещу Украйна допринесоха за насърчаването на ирационален и емоционален дневен ред в страната. 

Румъния подцени рисковете, свързани с нарастващата популярност на радикалните проекти и ролята на Русия в подкрепата им. Сега АСР и SOS могат да дестабилизират не само вътрешната политика на страната, но и паневропейския дневен ред.

Подготвяйки се за изборите, настоящите власти успяват да капитализират подкрепата за Украйна в печеливш политически лозунг. В румънските медии има тенденция да се аргументира необходимостта от допълнителна подкрепа за Украйна по пътя ѝ към ЕС и НАТО като възможност за Румъния да престане да бъде гранична държава на Алианса и ЕС. Евроскептицизмът и демонизирането на НАТО, излъчвани от крайнодесни партии, може да се засилят, ако тяхната подкрепа действително се увеличи.

Трудно е да се предвиди как точно ще завърши тази изборна година в Румъния. Ясно е, че вътрешнополитическите кризи са малко вероятни, основният проблем остава укрепването на дяснорадикалните партии. АСР и SOS са основните проводници на руското влияние в Румъния, така че тяхното укрепване би означавало пропорционална заплаха за двустранните проекти с Украйна и свързаните с тях европейски инициативи.

(БГНЕС)